„Макриди“, за да се нахрани с болката на оцелелите и опечалените, а има един човек, който ще ѝ повярва.
Включва телефона си, отваря приложението за запис и започва да говори.
6
Господин и госпожа Робинсън са подарили на дъщеря си симпатичен малък „Форд Фокус“ за осемнайсетия ѝ рожден ден и докато Холи паркира на Бюел Стрийт, Барбара е на три пресечки от блока ѝ и чака на червен светофар. Възползва се от тази възможност да погледне проследяващото приложение на телефона си и измърморва: „Мамка му“. Холи не се е прибрала вкъщи. В офиса е, макар че Барбара не разбира защо ще ходи там в събота вечерта непосредствено преди Коледа.
Блокът на Холи е направо, но когато светва зелено, Барбара завива надясно към центъра. Бързо ще стигне. Централният вход на Фредерик Билдинг ще бъде заключен, но Барбара знае кода за страничния вход в уличката. Много пъти е ходила в „Търси се“ с брат си и понякога влизат оттам.
„Просто ще я изненадам — мисли си тя. — Ще я заведа на кафе и ще разбера какво по дяволите става. Може дори да хапнем нещо и да отидем на кино“.
Тази мисъл я кара да се усмихне.
7
От доклада на Холи Гибни до детектив Ралф Андерсън:
Не знам дали ти разказах всичко, Ралф, а нямам време да изслушам записа отново, за да проверя, но знаеш най-важното: натъкнах се на ново същество, не съвсем същото като онова в Тексас, но подобно. Нов и подобрен модел, бих казала.
Стоя в малката приемна на агенцията и го чакам. Планът ми е да го застрелям веднага щом излезе от асансьора с откупа и мисля, че така ще стане. Мисля, че е дошъл да ми донесе парите, вместо да ме убие, защото май успях да го убедя, че искам само парите, както и да обещае да не извършва повече масови убийства. Което едва ли възнамерява да спази.
Опитвам се да обмисля всичко възможно най-логично, защото животът ми зависи от това. Ако бях на негово място, щях да платя веднъж и да видя какво ще стане. Бих ли напуснала работата си в питсбъргската телевизия след това? Може би, но може и да остана. За да държа изнудвачката под око. Ако тя се върне отново и поиска двойно повече, тогава ще я убия и ще изчезна. Ще изчакам една-две години и ще се върна към предишните си навици. Може би в Сан Франциско, може би в Сиатъл или в Хонолулу. Той пак ще се хване в малък местен канал, после ще се издигне. Ще си намери нови документи и нови препоръки. Бог знае как ще минат в епохата на компютрите и социалните медии, Ралф, но някак си ще стане. Поне досега винаги е успявал.
Дали се тревожи, че ще предам информацията на някой друг? Може би на телевизионния канал, в който работи? Не, защото ако съм го изнудила веднъж, ставам съучастник в престъплението. Разчитам най-много на неговата самоувереност. На неговата арогантност. И защо да не е самоуверен и арогантен? Разминавало му се е много, много дълго време.
Но моят приятел Бил ме научи винаги да имам резервен план.
— Слагай си и колан, и тиранти, Холи — казваше той. — И колан, и тиранти.
Ако заподозре, че възнамерявам да го убия вместо да го изнудя за триста хиляди долара, ще се опита да вземе мерки. Какви? Не знам. Със сигурност трябва да е наясно, че имам огнестрелно оръжие, но се съмнявам, че той ще донесе такова, защото знае, че металният детектор ще ме извести. Може да се качи по стълбите и това ще е проблем, дори да го чуя, че идва. Ако стане така, ще трябва да импровизирам.
[Пауза]
Револверът на Бил е коланът ми; пакетът, който залепих на тавана в асансьора, са моите тиранти. Моята застраховка. Снимах го. Той ще иска да го вземе, но в пакетчето има само едно червило.
Направих всичко по силите си, Ралф, но може да не е достатъчно. Въпреки внимателното планиране има вероятност да не се измъкна жива. В такъв случай искам да знаеш колко ценя твоето приятелство. Ако умра, а ти решиш да довършиш започнатото от мен, моля те, внимавай. Имаш жена и дете.
8
17:43 е. Времето препуска, препуска.
Проклетото задръстване! Ако той подрани и пристигне преди да съм готова…
Ако стане така, ще измисля нещо, за да го забавя на входа няколко минути. Не знам какво, но ще измисля нещо.
Холи включва компютъра в приемната. Има собствен кабинет, но предпочита този компютър, защото ѝ харесва да стои отпред, вместо забутана отзад. Това е и компютърът, който използваха с Джером, когато им писна да слушат оплакванията на Пийт, че трябва да се качва пеша до петия етаж. Онова, което направиха, определено не беше законно, но разреши проблема, а информацията би трябвало още да е на компютъра. Дано да е там. В противен случай ѝ е спукана работата. Всъщност бездруго може да е спукана, ако Ондовски се качи по стълбите. Тогава ще е деветдесет процента сигурна, че е дошъл да я убие, вместо да откупи мълчанието ѝ.