Настолният компютър е последен модел „Ай Мак Про“, много бърз, но днес като че ли му отнема цяла вечност да зареди. Докато чака, изпраща от телефона аудиофайла с доклада на имейла си. Изважда флашпамет от чантата си — онази със снимките, събрани от Дан Бел, както и спектрограмите на Брад Бел — и докато я включва в компютъра, ѝ се струва, че чува асансьора да се движи. Невъзможно е, освен ако в сградата не е влязъл някой.
Някой като Ондовски.
Холи се спуска към вратата на офиса с револвера в ръка. Отваря я рязко и надзърта в коридора. Не чува нищо. Асансьорът мълчи. Още е на петия етаж. Въобразила си е.
Оставя вратата отворена и бързо се връща на бюрото, за да довърши. Разполага с петнайсет минути. Трябва да ѝ стигнат, при условие че успее да изключи корекцията, която е направил Джером, и да върне компютърния бъг, заради който всички се качват по стълбите.
„Ще разбера — мисли си. — Ако асансьорът тръгне надолу, след като Ондовски слезе, значи всичко е наред. Идеално. Но ако не тръгне…“
Няма смисъл да мисли за това.
9
Магазините са отворени до късно заради коледните празници — неприкосновеното време, в което почитаме раждането на Исус, като изцеждаме кредитните си карти до дупка, мисли си Барбара — и веднага вижда, че няма да намери място за паркиране на „Бюел“. Взима квитанция на входа на паркинга срещу Фредерик Билдинг и най-накрая намира празно място на четвъртото ниво, точно под покрива. Отива забързано до асансьора, като се оглежда непрекъснато с една ръка върху дамската си чанта. Барбара също е гледала прекалено много филми, в които на жени в закрити паркинги се случват лоши неща.
Когато излиза без премеждия на улицата, стига бързо до ъгъла, тъкмо навреме, за да хване зеления светофар. На отсрещния тротоар поглежда нагоре и вижда, че на петия етаж на Фредерик Билдинг свети. На следващия ъгъл завива надясно. Малко по-надолу има уличка с табели ЗАДЪНЕНА УЛИЦА и САМО ЗА СЛУЖЕБНИ АВТОМОБИЛИ. Барбара свива по нея и спира пред страничния вход. Навежда се да въведе кода — и някой я сграбчва за рамото.
10
Холи отваря имейла, който си е изпратила, и прехвърля прикачения файл на флашпаметта. Поколебава се за момент, докато гледа празната лента под иконата на устройството. Тогава написва АКО ИМА КРЪВ. Подходящо име. В крайна сметка на това разчита проклетото същество. Така се поддържа живо. С кръв и болка.
Изважда устройството. На бюрото в приемната опаковат всичките си писма и пратки, затова има достатъчно пликове с различни размери. Изважда един малък, пъха в него флашката, запечатва го и изпада за момент в паника, когато се сеща, че пощата на Ралф в момента се препраща до дома на съседите. Знае адреса на Ралф наизуст и може да изпрати писмото там, но какво ще стане, ако някой разбивач на пощенски кутии го открадне? Мисълта е кошмарна. Как се казваше съседът? Колсън? Карвър? Коутс? Не, нещо друго беше.
Времето препуска.
Тъкмо се кани да адресира писмото до „Съседите на Ралф Андерсън“, когато се сеща за името: Конрад. Залепва напосоки марките и надрасква набързо върху плика:
Детектив Ралф Андерсън Ул. „Акация“ № 619
Флинт Сити, Оклахома 74012
Под адреса добавя: ДО СЕМЕЙСТВО КОНРАД (съседи) и НЕ ПРЕПРАЩАЙ, ПРЕДАЙ НА ПОЛУЧАТЕЛЯ. Това ще трябва да е достатъчно. Взима плика, изтичва до пощенската кутия при асансьора и пуска писмото вътре. Знае, че Ал го мързи да събира пощата, както с всичко останало, и пликът може да остане на дъното на шахтата (която честно казано малко хора използват в последно време) цяла седмица или — като се има предвид, че са празници — още по-дълго. Но не е спешно. Все някога ще бъде изпратен.
За да е сигурна, че не си въобразява разни неща, натиска копчето на асансьора. Вратите се отварят; кабината е на петия етаж и е празна. Значи наистина ѝ се е счуло. Връща се тичешком в офиса на „Търси се“. Не е задъхана, но все пак диша тежко. Отчасти заради тичането, но основно заради напрежението.
Сега и последната задача. Отваря търсачката на компютъра и въвежда името, с което Джером беше кръстил корекцията: EREBETA. Това е марката на проблемния асансьор; както и японската дума за асансьор… поне така твърдеше Джером.