„О, мили боже, не — мисли си Холи. — Господи, не!“
— Барбара?
— Тук има един мъж, Холи! — Барбара плаче и едва ѝ се разбира. — Удари Джером с нещо и той е в безсъзнание, май беше тухла, той кърви, много…
Тогава в слушалката прозвучава гласът на съществото, представящо се за Ондовски, което казва с професионалния си журналистически тон:
— Здрасти, Холи, Чет е на телефона.
Холи замръзва. Не за дълго, вероятно за няма и пет секунди, но в съзнанието ѝ е минало много повече време. Тя е виновна. Опитала се е да не замесва приятелите си, но те въпреки това са дошли. Защото се тревожат за нея, а това значи, че вината е нейна.
— Холи? Чуваш ли ме? — По гласа му усеща, че се усмихва. Защото обстоятелствата са се стекли в негова полза и се радва. — Това променя всичко, не си ли съгласна?
„Не бива да се паникьосвам — мисли си тя. — Мога да се откажа от живота си и да спася техния, но не бива да се паникьосвам. Ако се паникьосам, всички ще умрем“.
— Дали? — казва тя. — Все още държа онова, което искаш. Ако нараниш момичето, ако направиш още нещо на брат му, ще ти съсипя живота. Няма да ме спреш.
— Имаш ли пистолет? — Не ѝ дава възможност да отговори. — Естествено, че имаш. Аз нямам, но си нося керамичен нож. Много е остър. Не забравяй, че ще водя момичето с мен, докато си говорим на четири очи. Няма да я убия, ако те видя с пистолет в ръка, няма да пропилея един чудесен заложник, но ще я обезобразя пред очите ти.
— Няма да има пистолет.
— Мисля, че мога да ти се доверя за това. — Продължава да говори развеселено. Спокоен и уверен е. — Но ми се струва, че в крайна сметка няма да разменя парите за флашката. Вместо парите ще ти дам малката си приятелка. Как ти звучи това?
„Като лъжа“, мисли си Холи.
— Звучи ми приемливо. Дай да говоря пак с Барбара.
— Не.
— Тогава няма да ти дам кода. Той се разсмива.
— Тя го знае, канеше се да го въведе, когато брат ѝ я изненада. Наблюдавах ги иззад контейнера за боклук. Сигурен съм, че мога да я убедя да ми го каже. Искаш ли да я убедя? Ето така?
Барбара изпищява и звукът кара Холи да закрие уста с длан. Тя е виновна, тя е виновна, тя е виновна за всичко.
— Спри. Не я наранявай. Искам само да се уверя, че Джером е още жив.
— Засега. Издава странни гъгнещи звуци. Може да е получил мозъчна травма. Ударих го силно, наложи се. Здравеняк е.
„Опитва се да ме стресне. Не иска да разсъждавам, а само да реагирам“.
— Кърви доста обилно — продължава Ондовски. — Знаеш как е с раните на главата. Но е много студено и съм сигурен, че това ще ускори съсирването на кръвта. Като стана въпрос за студ, стига сме се размотавали. Дай ми кода, освен ако не искаш отново да ѝ извия ръката и този път да ѝ извадя рамото.
— Четири-седем-пет-три — казва Холи. Има ли друг избор?
13
Мъжът наистина има нож: черна дръжка, дълго бяло острие. Хванал Барбара за едната ръка — онази, която е извил, — посочва с върха на ножа към клавиатурата.
— Ти имаш честта да го набереш, мила моя.
Барбара въвежда числата, изчаква да светне зелената лампичка и отваря вратата.
— Не може ли да приберем Джером вътре? Аз мога го издърпам.
— Не се съмнявам, че можеш, но не. Изглежда ми хладнокръвен тип. Ще го оставим да постои още малко на хладно.
— Ще премръзне до смърт!
— Мила моя, ти ще изкървиш до смърт, ако не се размърдаш.
„Не, няма да ме убиеш — мисли си Барбара. — Не и преди да получиш каквото искаш“.
Но би могъл да я рани. Да ѝ избоде око. Да ѝ среже бузата.
Да ѝ отреже ухо. Ножът му изглежда много остър.
Тя влиза вътре.
14
Холи стои пред отворената врата на „Търси се“ и гледа по коридора. Мускулите ѝ потръпват от адреналина; устата ѝ е суха като камък в пустинята. Не мърда, когато асансьорът тръгва надолу. Не може да стартира програмата, докато не се върне.
„Трябва да спася Барбара — мисли си. — Както и Джером, ако не е прекалено късно“.
Чува как асансьорът спира на приземния етаж. После, след цяла вечност, потегля отново. Холи отстъпва назад, без да сваля очи от затворените врати на асансьора в края на коридора. Телефонът ѝ е до подложката за мишката на компютъра. Тя го пъха в предния ляв джоб на панталона си, после поглежда надолу, колкото да постави курсора върху ИЗПЪЛНИ.
Чува писък. Приглушен е от шума на движещия се нагоре асансьор, но е несъмнено момичешки. Барбара.