— Ето я моята малка приятелка — казва Джордж, убиецът на деца. — Оказа се лоша приятелка. Май се е напишкала и наакала в гащите. Ела, Холи. Сама ще усетиш миризмата.
Холи не помръдва от прага.
— Интересно ми е — казва тя. — Донесе ли изобщо парите? Джордж се ухилва и показва зъби, които са доста по-неравни от телевизионната усмивка на другата му личност.
— Всъщност не. Има картонена кутия зад контейнера за боклук, където се криех, когато видях тази и брат ѝ да идват, но тя е пълна с каталози. От онези, адресирани до „Живущите на този адрес“.
— Значи не си имал намерение да ми платиш — заключава Холи. Направила е десетина крачки по коридора, но спира на петнайсет метра от тях. Ако играеха футбол, щеше да се намира в червената зона. — Нали?
— Не, както и ти нямаше намерение да ми дадеш снимките и да ме пуснеш да си вървя. Не мога да чета мисли, но имам дългогодишна практика в разчитане на езика на тялото. И израженията. Ти си като отворена книга, макар несъмнено да смяташ друго. А сега издърпай блузата от панталона си и я вдигни. Не догоре, тези издатинки на гръдния ти кош не ме интересуват, само колкото да видя, че не си въоръжена.
Холи вдига блузата си и се завърта без подкана.
— А сега вдигни крачолите на панталона. Тя ги вдига.
— Значи няма да има престрелка — казва Джордж. — Чудесно. — Килва глава и я оглежда, както критик оглежда картина.
— Божичко, ама си голяма грозница, а?
Холи не отговаря.
— През целия си живот излизала ли си дори на една среща? Холи не отговаря.
— Грозно дребно създание, на не повече от трийсет и пет, а вече побелява. Не си правиш труда да си боядисаш косата и ако това не е пълна капитулация, не знам какво е. Изпращаш ли на вибратора си картичка за Свети Валентин?
Холи не отговаря.
— Предполагам, че компенсираш за външния си вид и ниското самочувствие с усещане за… — Той спира и поглежда надолу към Барбара. — Господи, много си тежка! И вониш ужасно!
Пуска ръката ѝ и Барбара пада пред вратата на дамската тоалетна с разперени ръце, вирнато дупе и чело върху плочките. Прилича на мюсюлманка, готова за молитва. Хлипането ѝ е тихичко, но Холи го чува. О, да, чува го много добре.
Лицето на Джордж се променя. Не става Чет Ондовски, но изражението му е хищническа гримаса, която разкрива на Холи истинското създание в него. Ондовски има свинско лице, Джордж има лисиче лице, а това е лицето на чакал. Или на хиена. На сивата птица на Джером. Той изритва Барбара в дупето. Тя изпищява от болка и изненада.
— Влизай вътре! — крясва ѝ. — Влизай да се измиеш и остави големите хора да си довършат разговора!
Холи иска да пробяга последните петнайсет метра и да му изкрещи да не я рита, но той точно това цели. А ако наистина възнамерява да тикне заложничка в дамската тоалетна, може да ѝ даде шанса, от който се нуждае. Най-малкото така тя ще има повече поле за действие. Затова не помръдва от мястото си.
— Влизай… вътре! — Той отново ритва Барбара. — С теб ще се заема след като се разправя с тази кучка, дето си вре носа където не ѝ е работата. Моли се да не направи опит да ме метне.
Разплакана, Барбара бута вратата на дамската тоалетна с глава и пропълзява вътре. Но не и преди Джордж да я срита още веднъж в задника. После той поглежда Холи. Насмешката се е стопила. Усмивката се е върнала. Сигурно трябва да мине за чаровна усмивка и на лицето на Ондовски навярно би изглеждала така. Но не и на лицето на Джордж.
— Е, Холи. Малката приятелка е в нужника и сега сме само двамата. Мога да отида да ѝ разпоря корема с това… — Той вдига ножа. — Или ти можеш да ми дадеш за каквото съм дошъл и няма да я закачам. Ще оставя и двете ви на мира.
„Знам, че лъжеш — мисли си Холи. — Щом вземеш онова, за което си дошъл, никой няма да си тръгне жив оттук, включително Джером. Ако вече не е мъртъв“.
Тя се опитва да си придаде обнадежден, но разколебан вид.
— Не знам дали мога да ти вярвам.
— Можеш. Щом взема флашката, ще изчезна. От живота ти и от питсбъргската телевизия. Време е да сменя обстановката. Знаех го още преди този тип… — той прокарва свободната ръка бавно по лицето си, сякаш сваля воал — да заложи бомбата. Струва ми се, че именно затова я заложи. Тъй че, Холи, можеш да ми се довериш.
— Май е по-добре да изтичам обратно в офиса и да заключа вратата — казва тя и се надява изражението ѝ да показва, че действително го обмисля. — Да се обадя в полицията.