— И ще оставиш девойката на милостта ми? — Джордж посочва с дългия си нож вратата на тоалетната и се усмихва. — Съмнявам се. Видях как я гледаше. А и ще те хвана преди да си направила и три крачки. Както ти казах в мола, много съм бърз. Стига приказки. Дай ми каквото искам и си тръгвам.
— Имам ли друг избор?
— Ти как мислиш?
Холи се смълчава, въздъхва, облизва устни и накрая кимва.
— Добре, печелиш. Просто не ни убивай.
— Разбира се. — Също като в мола, отговаря прекалено бързо. С твърде голяма готовност. Тя не му вярва. Той го знае, но не го интересува.
— Ще извадя мобилния си телефон от джоба — казва Холи.
— Трябва да ти покажа една снимка.
Той мълчи, затова Холи вади телефона много бавно. Отваря галерията, избира снимката, която е направила в асансьора, и обръща телефона към него.
„Сега ми кажи — мисли си тя. — Не искам аз да го правя, затова ти ми кажи, копеле“.
И той го казва:
— Не виждам. Ела по-близо.
Холи пристъпва към него с телефон в ръка. Две крачки. Три. Дванайсет метра, после десет. Той се взира с присвити очи в телефона. Осем метра, виждаш ли колко боязливо се приближавам?
— По-близо, Холи. Зрението ми е малко премрежено толкова скоро след промяна.
„Ти си мръсен лъжец“, мисли си тя, но прави още една крачка напред с протегната ръка. Той почти със сигурност ще я повлече със себе си, когато падне. Ако падне. Няма нищо.
— Виждаш го, нали? В асансьора е. Залепен е за тавана.
Просто го вземи и вър…
Макар и нащрек, Холи едва забелязва движението на Джордж. В един миг той стои пред вратата на тоалетната и се взира в снимката на телефона ѝ. В следващия е обгърнал с една ръка кръста ѝ, а с другата е стиснал протегната ѝ ръка. Не се е шегувал, че е бърз. Телефонът ѝ пада на пода и той я повлича към асансьора. Щом я пъхне вътре, ще я убие и ще вземе пакетчето, залепено за тавана. После ще отиде в тоалетната и ще убие Барбара.
Поне такъв е планът му. Холи има друг план.
— Какво правиш? — вика тя не защото не знае, а защото това е репликата, която трябва да изрече.
Той не отговаря, само натиска копчето на асансьора. То не светва, но Холи чува как асансьорът се задвижва. Качва се нагоре. Тя ще опита да се отскубне от хватката му в последния момент. Той също ще опита да се освободи от нея, когато разбере какво става. Холи не може да допусне това.
По тясното лисиче лице на Джордж се разлива усмивка.
— Знаеш ли какво? Струва ми се, че всичко ще мине като по во…
Млъква, защото асансьорът не спира. Минава покрай петия етаж — виждат проблясването на светлина, когато кабинката преминава — и продължава нагоре. Хватката му се отпуска от изненадата. Само за момент, но това е достатъчно на Холи да се отскубне и да отстъпи назад.
Онова, което се случва тогава, отнема не повече от десет секунди, но в напрегнатото си състояние Холи вижда всяка подробност.
Вратата на стълбището се отваря с трясък и Джером влита в коридора. Очите му надзъртат през маска от съсирена кръв. В ръцете си държи парцала, който е бил на стълбите, вдигнал дървената дръжка пред себе си. Зърва Джордж и се втурва към него с викове:
— Къде е Барбара? Къде е сестра ми?
Джордж блъсва Холи настрана. Тя се удря в стената с разтърсващо костите тупване. Черни точици заиграват пред очите ѝ. Джордж сграбчва дръжката на парцала и я изтръгва с лекота от ръцете на Джером. Вдига я с намерение да удари Джером с нея, но тогава вратата на дамската тоалетна се отваря.
Барбара изскача навън с лютивия спрей от чантата си в ръка. Джордж обръща глава тъкмо навреме, за да го облее струя от течността. Той надава писък и закрива очи.
Асансьорът стига до осмия етаж. Бръмченето на машината млъква.
Джером върви към Джордж. Холи извиква: „Джером, не!“, и го бута с рамо в корема. Той се сблъсква със сестра си и двамата се удрят в стената между двете тоалетни.
Алармата на асансьора се включва, пронизителна сирена, която пищи: паника, паника, паника.
Джордж обръща червените си и насълзени очи по посока на звука, когато вратите на асансьора се отварят. Не само вратите на петия, а на всички етажи. Това е бъгът, наложил спирането на асансьора.
Холи хуква към Джордж с протегнати ръце. Разяреният ѝ вик се слива с пищящата аларма. Ръцете ѝ достигат гърдите му и тя го блъсва в шахтата. За миг той се олюлява с очи и уста, зяпнали от страх и изненада. Лицето започва да омеква и да се променя, но преди Джордж да стане отново Ондовски (ако се случва именно това), той пада. Холи едва усеща силната кафява ръка — ръката на Джером, — която я сграбчва за блузата и я спасява да не полети след Джордж в шахтата.