Съществото пада с крясък.
Холи, която се смята за пацифист, изпитва дивашко удовлетворение от звука.
Преди да чуе тупването на тялото му на дъното, вратите на асансьора се затварят. На този етаж и на всички други етажи. Алармата спира и кабината тръгва надолу към мазето — другата ѝ крайна точка. Тримата гледат краткия проблясък на светлина между вратите, когато минава покрай петия етаж.
— Ти ли го направи? — пита Джером.
— И още как — отвръща Холи.
17
Коленете на Барбара се подкосяват и тя се смъква на пода. Флаконът със спрей пада от отпусната ѝ ръка, търкулва се и спира пред вратите на асансьора.
Джером коленичи до сестра си. Холи го избутва нежно и хваща Барбара за ръка. Вдига ръкава на палтото ѝ, но още преди да е измерила пулса, Барбара се надига и опитва да седне.
— Какво… кой беше той? Холи поклаща глава.
— Никой. — Това може всъщност да е истината.
— Мъртъв ли е? Холи, мъртъв ли е?
— Мъртъв е.
— В асансьорната шахта ли падна?
— Да.
— Добре. Добре. — Барбара започва да се изправя.
— Полежи малко, Барб. Само си пребледняла. За Джером обаче се тревожа.
— Добре съм — казва Джером. — Имам твърда кратуна. Това беше онзи от телевизията, нали? Козловски или както там се казва.
— Да. — И не. — Изглеждаш така, сякаш ти е изтекъл поне литър кръв, господин Твърдоглави. Погледни ме.
Той я поглежда. Зениците му са нормални, което е чудесно.
— Помниш ли заглавието на книгата си?
Той ѝ хвърля нетърпелив поглед през маската си от съсирена кръв.
— „Черният бухал: Възходът и падението на един американски гангстер“. — Изненадващо се разсмива. — Холи, ако ми е размътил мозъка, нямаше да си спомня кода за страничния вход. Кой беше той?
— Мъжът, който взриви училището в Пенсилвания. Не че ще кажем това на някого. Ще повдигне твърде много въпроси. Наведи глава, Джером.
— Боли ме, когато я движа. Имам чувството, че вратът ми е изкълчен.
— Все пак се наведи — казва Барбара.
— Сестра ми, не искам да те засегна, но понамирисваш. Холи казва:
— Аз ще се погрижа за него, Барбара. В шкафчето ми има панталон и няколко тениски. Мисля, че ще ти станат. Вземи дрехи да се преоблечеш. Измий се в тоалетната.
Вижда се, че Барбара иска да направи точно това, но още не тръгва.
— Сигурен ли си, че си добре, Джер?
— Да — отвръща той. — Хайде, върви.
Барбара тръгва по коридора към „Търси се“. Холи опипва врата на Джером, установява, че няма отоци, и му казва да наведе глава. Вижда няколко драскотини на темето и много по-дълбока рана по-надолу, но тилната кост явно е поела (и удържала на) удара. Джером е извадил късмет.
— И аз трябва да се измия — казва той и поглежда към мъжката тоалетна.
— Не, не бива. Май не трябваше и на Барбара да позволявам, но не искам да ѝ се налага да говори с полицаите в… сегашното ѝ състояние.
— Усещам, че имаш план — казва Джером и се обгръща с ръце. — Боже, ужасно ми е студено.
— От шока е. Добре е да пийнеш нещо топло. Бих ти направила чай, но нямаме време. — Внезапно ѝ хрумва страшна мисъл: ако Джером беше хванал асансьора, целият ѝ план — колкото и нескопосан да беше — можеше да се провали напълно. — Защо се качи по стълбите?
— За да не ме чуе той, че се качвам. Дори с най-силното главоболие на света знаех къде е отишъл. Ти беше сама в цялата сграда. — Той замълчава за момент. — Не Козловски. Ондовски.
Барбара се връща с вързоп чисти дрехи в ръце. Отново плаче.
— Холи… видях го как се променя. Главата му стана на желе. И после…
— Какви, за бога, ги говори тя? — пита Джером.
— Няма значение. После ще ти обясня. — Холи я прегръща.
— Измий се и се преоблечи. Барбара? Каквото и същество да е бил, то вече е мъртво. Нали?
— Да — прошепва тя и влиза в тоалетната. Холи се обръща към Джером.
— По телефона ли ме следеше, Джером Робинсън? Или ме е следила Барбара? И двамата ли ме следяхте?
Окървавеният млад мъж пред нея се усмихва.
— Ако обещая повече никога, никога да не те наричам „Холибери“, може ли да запазя мълчание?
18
Във фоайето, петнайсет минути по-късно.
Панталонът на Холи е тесен на Барбара и крачолите са ѝ къси, но тя успява да го закопчае. Пепелявият цвят започва да изчезва от бузите и челото ѝ. „Ще го преживее — мисли си Холи. — Ще сънува кошмари, но ще го преживее“.