Кръвта по лицето на Джером е засъхнала до напукана коричка. Казва, че има ужасно главоболие, но не му се вие свят. Не му се гади. Холи не е изненадана от главоболието. Има парацетамол в чантата, но не смее да му даде хапче. Несъмнено ще му зашият раната — и ще му направят рентгенова снимка — в спешното отделение, но засега трябва да си уеднаквят показанията. След това тя трябва да приключи с разчистването на собствената си каша.
— Вие двамата сте дошли тук, защото не съм си била вкъщи — казва им. — Помислили сте, че съм в офиса да наваксам с работата, защото съм прекарала няколко дни при майка си. Нали?
Те кимват, готови да следват инструкциите.
— Отишли сте при страничния вход в уличката.
— Защото знаем кода — уточнява Барбара.
— Да. И ви е нападнал крадец. Нали? Те пак кимват.
— Джером, теб те е ударил и се е опитал да сграбчи Барбара. Тя го е напръскала с лютивия спрей в чантата си. По цялото лице. Джером, ти си скочил и се сборичкал с него. Той е избягал. Тогава двамата сте влезли във фоайето и сте позвънили в полицията.
Джером пита:
— Защо сме дошли да те видим?
Холи се стъписва. Не е забравила да върне корекцията в софтуера на асансьора (направила го е, докато Барбара се мие и преоблича в тоалетната, лесна работа) и е прибрала револвера на Бил в дамската си чанта (за всеки случай), но дори не се е сетила да си зададе въпроса, който поставя сега Джером.
— За да отидем за подаръци — казва Барбара. — Искали сме да те замъкнем с нас по магазините. Нали, Джером?
— А, да, вярно — съгласява се той. — Искали сме да те изненадаме. Ти тук ли си била, Холи?
— Не — отвръща тя. — Не съм била тук. Всъщност още ме няма. Обикалям магазините в другия край на града. В момента съм там. Не сте ми се обадили веднага след нападението, защото… ами…
— Защото не сме искали да те тревожим — казва Барбара. — Нали, Джером?
— Точно така.
— Добре. Ще запомните ли цялата история? Те твърдят, че ще я запомнят.
— Значи е време Джером да позвъни в полицията.
— Ти какво ще правиш, Холс?
— Ще почистя. — Холи посочва към асансьора.
— Господи! — възкликва Джером. — Забравих, че долу има труп. Съвсем ми изхвърча от ума.
— Аз обаче не съм забравила. — Барбара потреперва. — Боже, Холи, как ще обясниш, че има мъртвец на дъното на асансьорната шахта?
Холи си спомня какво се е случило с Другия.
— Мисля, че няма да е необходимо.
— Ами ако още е жив?
— Падна от петия етаж, Барб. От шестия, ако броим мазето. А после асансьорът… — Холи изпъва длан и плясва с другата върху нея.
— О! — казва тихичко Барбара. — Ясно.
— Обади се в полицията, Джером. Мисля, че като цяло си добре, но не съм лекар.
Докато той звъни по телефона. Холи отива при асансьора и го вика на първия етаж. С връщането на корекцията работи нормално. Когато вратата се отваря, Холи вижда кожена шапка, от онези, които руснаците наричат „ушанка“. Спомня си за мъжа, минал покрай нея, докато отключваше централния вход.
Връща се при приятелите си с шапката в ръка.
— Разкажете ми отново какво се случи.
— Нападна ни крадец — казва Барбара и Холи решава, че е достатъчно. Те са умни, а остатъкът от историята е простичък. Ако всичко мине, както се надява, полицаите дори няма да се поинтересуват къде е била тя.
19
Холи ги оставя и слиза по стълбите до мазето, което вони на застоял цигарен дим и, както се опасява, плесен. Лампите са угасени и трябва да използва телефона си, за да намери ключовете. Сенки подскачат, докато шари с фенерчето, и е лесно да си представи, че съществото Ондовски я дебне в мрака, за да ѝ скочи и да я стисне за гърлото. Кожата ѝ лъщи от пот, но лицето ѝ е студено. Трябва съзнателно да спре тракането на зъбите си. „Аз също съм в шок“, минава ѝ през ум. Най-накрая намира двата реда ключове. Включва ги всичките и флуоресцентните лампи светват с бръмчене. Мазето е мръсен лабиринт от натрупани кофи и кутии. Отново си мисли, че отговорникът за поддръжката на сградата — чиято заплата плащат те — е пълен мърльо.
Ориентира се и отива при асансьора. Вратите (тези тук долу са мръсни и боята се лющи) са плътно затворени. Холи оставя чантата си на пода и изважда револвера на Бил. После взима ключа за асансьора от кукичката на стената и го пъха в ключалката на лявото крило. Ключът не е използван много отдавна и е голям и неудобен. Налага се да пъхне револвера в колана на панталона си и да го завърти с две ръце. После отново изважда револвера и бута едното крило. И двете крила на вратата се отварят с плъзгане.