Отвътре се разнася мирис на масло, грес и прах. В центъра на шахтата има нещо подобно на тръба, което по-късно научава, че се нарича хидравличен цилиндър. Около него, сред купчинки от фасове и опаковки от хамбургери, са дрехите, които Ондовски е носил при последното си пътуване. Кратко пътуване, но смъртоносно.
От самия Ондовски, известен още като Чет на Пост, няма следа.
Флуоресцентните лампи светят ярко, но дъното на шахтата тъне в твърде гъста тъмнина за вкуса на Холи. Тя намира фенерче на отрупания с вещи работен плот на Ал Джордан и осветява внимателно шахтата, като специално проверява зад цилиндъра. Не търси Ондовски — той е изчезнал, — а конкретен вид екзотични гадинки. Опасни червейчета, които може да си търсят нов гостоприемник. Не вижда такива. Каквото и да е владеело тялото на Ондовски, може и да го е надживяло, но не задълго. Забелязва чувал в един от ъглите на пълното с боклуци мазе и пъха дрехите на Ондовски в него заедно с шапката. Долните му гащи са последни. Холи ги хваща с два пръста, погнусена. Пуска боксерките в чувала с потреперване и тихичко възклицание („Гадост!“), после затваря вратите на асансьора, като плъзва длани по двете крила. Заключва кабината и връща ключа на кукичката.
Сяда да чака. След като е сигурна, че Джером, Барбара и полицаите са си тръгнали, нарамва дамската си чанта и занася чувала с дрехите на горния етаж. Оставя го до вратата. Мисли дали да не го изхвърли в контейнера до сградата, но е прекалено близо. Вместо това взима чувала със себе си, което не я притеснява. Щом излиза на улицата, тя е просто поредният минувач с торба.
Едва е запалила колата, когато Джером ѝ звъни, за да ѝ съобщи, че с Барбара са били нападнати от крадец, докато са влизали във Фредерик Билдинг през страничния вход. Казва ѝ, че са в болница „Кайнър“.
— Боже, какъв ужас! — възкликва Холи. — Трябваше да ми се обадиш по-рано.
— Не искахме да те тревожим. Като цяло сме добре, а и той не успя да открадне нищо.
— Идвам веднага.
Холи изхвърля чувала с дрехите на Ондовски в кофа за боклук по пътя към болница „Джон М. Кайнър“. Завалява сняг.
Пуска радиото и попада на Бърл Айвс, който вие „Весела Коледа“ с цяло гърло, и веднага го изключва. Мрази тази песен най-много от всички. По очевидни причини [На английски заглавието на песента е „Holly Jolly Christmas“. — Б. пр.].
„Не може всичко да е идеално — мисли си тя. — В живота на всеки се случва по някоя гадост“. Но се случва и да получиш онова, от което имаш нужда. Това е всичко, което един нормален човек може да си пожелае.
А тя е нормална.
22 декември 2020
Холи трябва да даде показания в кантората на „Макинтайър и Къртис“ в десет часа. Хич не обича да се занимава с това, но е незначителен свидетел по дело за попечителство, тъй че няма да се бави много. Борбата е за един самоед, а не за дете, и това малко намалява напрежението. Единият от адвокатите задава няколко остри въпроса, но след преживяното с Чет Ондовски — и Джордж — разпитът ѝ се струва направо въздържан. Приключва за петнайсет минути. Включва телефона си, щом излиза в коридора, и вижда, че има пропуснато обаждане от Дан Бел.
Но когато му звъни, вдига не той, а внукът му.
— Дядо получи инфаркт — казва Брад. — Отново. Всъщност това му е четвъртият. В болницата е и този път няма да излезе.
Следва дълга хриплива въздишка. Холи чака.
— Той иска да знае как мина при теб. Какво се случи с репортера. Със съществото. Ако му съобщя добри новини, мисля, че ще му е по-лесно да си отиде.
Холи се оглежда, за да се увери, че е сама. Сама е, но въпреки това снижава глас.
— То е мъртво. Кажи му, че е мъртво.
— Сигурна ли си?
Холи си спомня последния му поглед, изпълнен с изненада и страх. Спомня си писъка, докато той — то — падаше в шахтата. Спомня си и за изоставените дрехи на дъното на шахтата.
— О, да, сигурна съм.
— Помогнахме ли? Дядо помогна ли ти?
— Нямаше да се справя без вас. Предай му, че е спасил живота на много хора. Предай му, че Холи му благодари.
— Непременно. — Ново хрипливо поемане на въздух. — Мислиш ли, че има и други като него?
След Тексас Холи щеше да каже, че няма. Но сега не може да е сигурна. Едно е уникално число. Когато имаш двама, започва да възниква закономерност. Тя се смълчава, после дава отговор, на който не вярва непременно… но на който ѝ се иска да вярва. Старецът е бдял от години. От десетилетия. Заслужава да си отиде с победа на сметката.