— Едва ли.
— Добре — казва Брад. — Това е добре. Слава богу, Холи.
Желая ти Весела Коледа.
При дадените обстоятелства тя не може да му пожелае същото, затова просто му благодари.
Има ли наистина още такива същества? Слиза по стълбите вместо с асансьора.
25 декември 2020
1
Холи прекарва трийсет минути от коледната сутрин, като пие чай и разговаря с майка си. Тоест слуша обичайната тирада от пасивноагресивни оплаквания на Шарлот (сама на Коледа, болки в коленете, схванат гръб и т. н., и т. н.), подчертани с многострадални въздишки. Най-накрая смята, че без угризения може да приключи разговора, като ѝ обещава, че след няколко дни ще дойде и заедно ще отидат да видят вуйчо Хенри. Казва на майка си, че я обича.
— И аз те обичам, Холи. — След нова въздишка, която намеква, че тази обич е много трудна, Шарлот пожелава на дъщеря си Весела Коледа и тази част от деня приключва.
Остатъкът е по-весел. Прекарва го със семейство Робинсън, доволна да се потопи в техните традиции. В десет часа има лека закуска, последвана от размяна на подаръци. Холи подарява на господин и госпожа Робинсън ваучери за вино и книги. За децата им е доволна да се охарчи малко повече: ден в спа център (с включени маникюр и педикюр) за Барбара и безжични слушалки за Джером.
Тя, на свой ред, получава не само ваучер на стойност 300 долара за кината от веригата „Ей Ем Си“ в района, но и едногодишен абонамент за Нетфликс. Като много киномани Холи има противоречиви мисли за Нетфликс и досега се е въздържала от абонамент за услугата. (Обожава дивидита, но твърдо вярва, че филмите трябва първо да се гледат на голям екран.) Все пак трябва да признае, че много се изкушава от Нетфликс и другите стрийминг платформи. Толкова много нови неща, и то непрекъснато!
В дома на Робинсън се спазват правилата за равенство на половете, но в празничния следобед има завръщане към традиционните роли от миналия век (може би от носталгия). Което означава, че жените готвят, докато мъжете гледат баскетбол (с кратки посещения в кухнята, за да пробват това и онова). Когато сядат на също толкова традиционна вечеря — пуйка с всички видове гарнитури и два различни вида пай за десерт, — навън завалява сняг.
— Ще кажем ли молитва? — пита господин Робинсън. Хващат се за ръце.
— Господи, благослови храната, с която си дарил трапезата ни. Благодарим ти, че сме се събрали заедно. Благодарим ти за роднините и приятелите си. Амин.
— Почакайте — казва Таня Робинсън. — Това не е достатъчно. Господи, безкрайно ти благодаря, че никое от двете ми прекрасни деца не пострада тежко от нападението на онзи тип. Щях да съм неутешима, ако сега те не седяха тук с нас. Амин.
Холи усеща как Барбара стисва ръката ѝ по-силно и чува от гърлото на момичето тих звук. Звук, който, оставен на воля, би прераснал във вик.
2
Барбара и Холи опитват да помогнат с миенето на чиниите, но Таня ги гони от кухнята с думите да вървят „да се занимават с коледни работи“.
Холи предлага да се разходят. Например до подножието на хълма или да направят обиколка на квартала.
— Красиво ще е в снега — казва тя.
Барбара се съгласява. Госпожа Робинсън им заръчва да се приберат до седем, защото ще гледат „Коледна песен“. Холи се надява да е версията с Алистър Сим, която по нейно мнение е единствената, която си струва да се гледа.
Навън е не просто красиво, а направо приказно. Двете са единствените на тротоара и ботушите им хрущят в прясната петсантиметрова снежна покривка. Уличните лампи и коледните лампички са обгърнати от искрящи ореоли. Холи изплезва език да хване снежинки и Барбара следва примера ѝ. Двете се разсмиват, но когато стигат до подножието на хълма, Барбара се обръща към нея със сериозно изражение.
— Добре — казва тя. — Сега сме само двете. Защо излязохме, Холс? Какво искаш да ме питаш?
— Само как си. За Джером не се тревожа. Цапардосаха го по главата, но той не видя онова, което си видяла ти.
Барбара си поема разтреперано въздух. Заради топящия се по бузите ѝ сняг Холи не може да разбере дали плаче. Може да ѝ се отрази добре. Сълзите могат да ѝ помогнат да преодолее болката.
— Не ме тревожи толкова самата гледка — казва Барбара след известен размисъл. — Начинът, по който той се промени. Как главата му сякаш се превърна в желе. Ужасно беше, разбира се, и отваря… сещаш се… — Вдига плетените си ръкавици към слепоочията. — Отваря вратите ето тук.