Верижният трион вече бръмчеше много силно, не ррррр, а РРРРРР. Всеки път, когато бръмченето спираше, Дрю чуваше двигателя на колата, с която спасителят му се приближаваше, после трионът отново се включваше. Дрю се опитваше да среже едно доста дебело дърво без особен успех, когато джип, пригоден за работа в гората, се зададе иззад следващия завой.
Шофьорът спря и слезе. Беше голям мъж с още по-голямо шкембе, облечен със зелен гащеризон и камуфлажно палто, което се развяваше около коленете му. Трионът, който носеше, беше с индустриални размери, но приличаше на играчка в облечените с ръкавици ръце на мъжа. Дрю веднага го позна. Приликата беше забележителна. Както и дъхът на „Олд Спайс“, придружаващ мириса на дървесина и бензин от триона.
— Здравейте! Вие трябва да сте синът на Стария Бил! Едрият мъжага се усмихна.
— Аха. А вие трябва да сте синът на Бъзи Ларсън.
— Точно така. — До този момент Дрю не беше осъзнавал острата си нужда да види друго човешко същество. Сякаш не съзнаваш колко си жаден, докато някой не ти подаде чаша студена вода. Той протегна ръка. Здрависаха се над поваленото дърво.
— Казваш се Джони, нали? Джони Колсън.
— Почти. Джаки. Отдръпнете се, за да нарежа дървото, господин Ларсън. На вас ще ви отнеме цял ден с тази играчка.
Дрю се отдръпна и загледа как Джаки включи триона си
„Щил“ и започна да реже дървото, като оставяше спретната купчинка дървени стърготини върху осеяния с листа и вейки път. Двамата заедно изтърколиха по-малката половина от ствола в канавката.
— Нататък пътят как е? — попита Дрю малко задъхан.
— Не е много зле, но на едно място се е изровил. — Джаки примижа с едно око и измери с поглед шевролета на Дрю. — Вероятно ще минете, джипът ви е достатъчно висок. Ако не успеете, мога да ви изтегля, макар че ще ви поочука гърнето.
— Как ти хрумна да дойдеш насам?
— Жена ви имала телефонния номер на татко. Говорила с майка ми, а тя се обади на мен. Жена ви страшно се тревожи за вас.
— Да, сигурно. И ме смята за голям глупак.
Този път момчето на Стария Бил — да го наречем Младия Джаки — огледа с присвити очи високите борове от едната страна на пътя и не каза нищо. Янките по правило не коментираха брачните взаимоотношения на другите хора.
— Знаеш ли какво — каза Дрю. — Защо не дойдеш с мен до хижата на баща ми. Имаш ли време?
— Имам. Нямам друга работа до вечерта.
— Аз ще си събера багажа — няма да се бавя — и може да отидем заедно до магазина. Там няма обхват на мобилните телефони, но ще се обадя от монетния. Ако бурята не го е повредила, разбира се.
— Не, работи си. Обадих се на мама по него. Сигурно не знаете за Деуит.
— Само, че беше болен.
— Вече не е — каза Джаки. — Умря. — Събра храчка и я изплю, после вдигна очи към небето. — Ще изпусне чуден ден, като гледам. Скачайте в колата си, господин Ларсън. Карайте след мен до хижата на Патерсън. Там ще завием.
26
Дрю помисли, че надписът и снимката на витрината на Смесения магазин са едновременно тъжни и смешни. Не беше редно да му е смешно при дадените обстоятелства, но мислите на човек понякога — дори често — не се съобразяват какво е редно. Надписът гласеше ЗАТВОРЕНО ЗАРАДИ ПОГРЕБЕНИЕ. На снимката Рой Деуит стоеше до гумен басейн на двора, по джапанки и бермуди, смъкнали се под тежкото му надвиснало шкембе. Държеше кутийка бира и изглежда го бяха снимали във вихъра на танц.
— Обичаше да хапва хамбургери и да пийва биричка — отбеляза Джаки Колсън. — Ще се оправите ли оттук, господин Ларсън?
— Да. Благодаря ти. — Той протегна ръка. Джаки Колсън я стисна, скочи в джипа си и потегли.
Дрю се качи на верандата, остави шепа монети на поставката под телефона и се обади у дома.
Вдигна Луси.
— Аз съм — каза Дрю. — Пред магазина съм и се прибирам.
Още ли си ми сърдита?
— Ела и сам ще разбереш. — После добави: — Звучиш по-добре.
— Чувствам се по-добре.
— Ще пристигнеш ли тази вечер?
Дрю погледна към китката си и осъзна, че е взел ръкописа (естествено!), но си е забравил часовника в хижата. Където щеше да остане до другата година. Погледна към слънцето.
— Не съм сигурен.
— Ако се умориш, не се насилвай. Спри в Айланд Фолс или в Дери. Можем да почакаме до сутринта.
— Добре, но ако чуеш някой да влиза посред нощ, недей да стреляш.
— Няма. Успя ли да свършиш някаква работа? — Той долови колебанието в гласа ѝ. — Все пак беше болен.
— Успях. И мисля, че се получи добре.