Тенорът на Чък беше достатъчно приятен по един не особено забележителен начин и той не се притесняваше да крещи или да го избива на фалцет, когато се налага, но най-много обичаше паузите за инструменталите, защото тогава можеше да танцува и да се кълчи по сцената като Джагър, а понякога да върти стойката на микрофона между краката си по начин, който смяташе за еротичен. Освен това умееше да прави лунната разходка, за което винаги получаваше аплодисменти.
„Ретрос“ бяха гаражна банда, която понякога наистина репетираше в гараж, а друг път в мазето на китариста. В тези случаи малката сестра на китариста (Рут? Рейгън?) слизаше по стълбите с танцова стъпка с късите си бермуди. Паркираше се между двата усилвателя „Фендер“, въртеше театрално бедра и дупе, запушваше си ушите с пръсти и се плезеше. Веднъж, докато си почиваха, се присламчи към Чък и му прошепна:
— Между нас да си остане, но ти пееш, както старците се чукат.
Чарлз Кранц, бъдещият счетоводител, прошепна в отговор:
— Все едно знаеш как става това, маймунско дупе. Малката сестра не обърна внимание на коментара.
— Но ми харесва как танцуваш. Танцуваш като бял, но въпреки това ми харесва.
Малката сестра, също бяла, обичаше да танцува. Понякога след репетиция пускаше някоя от сборните си касети и той танцуваше с нея, докато останалите членове на групата подвикваха и подхвърляха не особено остроумни коментари, а те двамата се кършеха като Майкъл Джаксън и се заливаха от смях.
Чък тъкмо си спомня как учеше малката сестра (Рамона?) да прави лунната разходка, когато чува барабаните. Някакъв тип свири простичък рок ритъм, какъвто „Ретрос“ изпълняваха някога във времената на „Hang On Sloopy“ и „Brand New Cadillac“. В първия момент си мисли, че си въобразява, може би дори че ще го връхлети главоболие, както често се случва напоследък, но тогава тълпата от пешеходци на следващия ъгъл се разсейва достатъчно, за да види момче с тениска без ръкави да седи на стол и да бие с палки приятния стар ритъм.
Чък си мисли: „Защо няма някоя малка сестра, с която да танцуваш, когато ти потрябва?“
Джаред свири вече от десет минути и не е изкарал нищичко освен монетата от двайсет и пет цента, която хлапето със скейтборда метна саркастично във Вълшебната шапка. Не разбира, защото в приятен четвъртък като днешния и с наближаващия уикенд в шапката вече би трябвало да има поне пет долара. Парите не му трябват, за да не умре от глад, но човек не живее само с храна и наем. Трябва да поддържа и самочувствието си, а свиренето тук на „Бойлстън“ е голяма част от него за Джаред. Тук е на сцена. Свири. Всъщност свири соло. По съдържанието на шапката може да прецени кой харесва изпълнението му и кой не.
Завърта палките между пръстите си, приготвя се и изсвирва интрото на „My Sharona“, но не се получава добре. Звучи някак си като в тенекия. Вижда как някакъв костюмар върви към него с полюшващо се като махало дипломатическо куфарче и нещо в мъжа — бог знае какво — го подтиква да отбележи пристигането му. Първо подхваща реге ритъм, после нещо по-елегантно, като смесица от „I Heard It Through the Grapevine“ и „Susie Q“.
За пръв път, откакто е започнал с бързичкото разсвирване, Джаред усеща искра и разбира защо е решил, че пастирският звънец ще му трябва днес. Започва да го удря в паузите и се получава мелодия, която прилича на стария евъргрийн на „Чампс“ „Tequila“. Звучи страхотно. Намерил е ритъма си и сякаш пред него се е ширнал път, който го зове. Може да забърза, да вкара и големия барабан, но наблюдава Костюмара и му се струва, че това не би било подходящо за него. Джаред няма представа защо Костюмара се е превърнал в центъра на мелодията и не го е грижа. Понякога просто става така. Мелодията се превръща в история. Представя си Костюмара на почивка на някое от онези места, където ти сервират коктейла с розово чадърче. Може да е със съпругата си или с личната си асистентка, блондинка с пепеляворуса коса и тюркоазен бански. И слушат тази мелодия. Слушат барабаниста, който загрява преди изпълнението си тази вечер, когато запалят хавайските факли.
Убеден е, че Костюмара просто ще го подмине на път за костюмарския си хотел, шансовете да пусне нещо във Вълшебната шапка клонят към нула. След като той отмине Джаред ще засвири друга мелодия, ще даде почивка на пастирския звънец, но засега този ритъм е правилният.