2
Алкохолът е пагубен за тайните, всички знаят това, и след смъртта на сина си, снаха си и неродената внучка (Алиса, звучи като дъжд) Алби Кранц пиеше много, толкова много, че щеше да е добре да си купи акции в пивоварни „АнхойзерБуш“. Можеше да се налива, защото беше пенсионер, имаше достатъчно спестявания и се намираше в дълбока депресия.
След пътуването до „Дисни Уърлд“ консумацията му на алкохол намаля до чаша вино на вечеря или бира пред телевизора по време на бейзболен мач. В повечето случаи. От време на време — отначало всеки месец, по-късно на всеки два месеца — дядото на Чък се натряскваше здраво. Винаги вкъщи и без да вдига врява. На следващия ден се движеше мудно и почти не хапваше чак до следобед, после отново идваше на себе си.
Една вечер, докато гледаха как „Янките“ правят на пух и прах „Ред Сокс“, а Алби беше преполовил втория стек бира, Чък отново повдигна въпроса за кулата. Най-вече, за да се намира на приказка. „Сокс“ изоставаха с девет точки и беше изгубил интерес към мача.
— Обзалагам се, че се вижда много по-надалеч от мол „Уестфорд“ — каза Чък.
Дядо му се замисли, после изключи звука на телевизора и отне думата на една реклама за джипове на „Форд“. (Дядо му твърдеше, че ФОРД е съкращение на Феерия От Ремонтни Дейности.)
— Ако се качиш горе, може да видиш много повече, отколкото си искал — каза той. — Затова вратата е заключена, момко.
Чък изпита слаба и не съвсем неприятна тръпка и веднага се сети за Скуби-Ду и неговите приятели, които преследват призраци с пъстрия си микробус. Искаше да попита дядо си какво има предвид, но едно зряло гласче — все още едва зараждащо се в десетгодишното дете, но което беше започнало да се обажда в редки случаи — му нареди да мълчи. Да мълчи и да чака.
— Знаеш ли в какъв стил е построена тази къща, Чъки?
— Викториански — отвърна Чък.
— Точно така и не в онзи фалшив викториански стил. Построена е през 1885 година и оттогава е ремонтирана няколко пъти, но кулата си стои от самото начало. С баба ти купихме къщата, когато магазинът за обувки потръгна, за жълти стотинки. Живеем тук от 1971-ва и през всички тези години съм се качвал в проклетата кула не повече от пет-шест пъти.
— Защото подът е прогнил ли? — попита Чък, както се надяваше, с чаровна наивност.
— Защото е пълна с призраци — каза дядо му и Чък отново усети онази тръпка. Само че този път не беше толкова приятна. Въпреки че дядо му сигурно се шегуваше. Напоследък отново се шегуваше от време на време. Шегите за дядо му представляваха същото, което танците за баба му. Той надигна бирата. Оригна се. Очите му бяха зачервени. — Коледата, Която Тепърва Ще Дойде. Помниш ли тази история, Чъки?
Чък я помнеше, гледаха „Коледна песен“ всяка година на Бъдни вечер, въпреки че не „почитаха“ Коледа, но пак не разбра какво има предвид дядо му.
— Онова със сина на Джефрис се случи малко след това. — Дядо му гледаше телевизора, но Чък остана с впечатлението, че не го вижда. — Случилото се с Хенри Питърсън… отне по-дълго. Стана след четири, може би пет години. Но дотогава почти бях забравил какво видях горе. — Той посочи с палец тавана. — Зарекох се, че повече кракът ми няма да стъпи там, и ми се иска да бях удържал на думата си. Заради Сара — баба ти — и хляба. Чакането, Чъки, то е най-трудното. Ще го разбереш, когато…
Вратата на кухнята се отвори. Баба се връщаше от госпожа Станли, която живееше отсреща. Занесла ѝ беше пилешка супа, защото госпожа Станли не се чувствала добре. Поне така твърдеше баба му, но дори и на десет Чък беше сигурен, че причината е друга. Госпожа Станли знаеше всички квартални клюки („Вре си носа навсякъде тази жена“, казваше дядо му) и винаги беше готова да ги сподели. Баба му на свой ред ги препредаваше на дядо му, обикновено след като помолеше внука си да излезе от стаята. Но това, че Чък излизаше от стаята, не означаваше, че не ги чува.
— Кой е Хенри Питърсън, дядо? — попита Чък.
Но дядо му чу, че жена му се прибира, изправи се на стола и остави бирата.
— Гледай само! — извика с приемлива имитация на трезвен тон (не че можеше да заблуди баба). — „Сокс“ са окупирали базите!
3
В началото на осмия ининг баба му изпрати дядо до минимаркет „Зоуни“ в края на улицата, за да купи мляко за корнфлейкса на Чък за закуска на другия ден.
— Дори не си помисляй да ходиш с колата. Върви пеша да поизтрезнееш.