— О, боже господи — казва Пийт.
Холи му хвърля най-застрашителния си поглед. Пийт запушва уста с ръка, а другата размахва в знак на примирие.
— Сядайте, сядайте — казва съдия Лоу — истинско име Джералд Лоусън, Холи и това знае от „Пийпъл“, но е достатъчно сходно — и публиката сяда. Холи харесва Джон Лоу, защото е прям, а не заядлив и дразнещ като съдия Джуди. Минава направо на въпроса също като Бил Ходжис… макар съдия Джон Лоу да не може да се сравнява с него не само защото е измислен герой в телевизионно предаване. Бил е починал преди години, но все още ѝ липсва. Всичко, което е постигнала, дължи на Бил. Няма друг като него, въпреки че Ралф Андерсън, полицейският инспектор от Оклахома, с когото се е сприятелила, се доближава.
— Какво си ни приготвил за деня, о, Джорджи, братко по душа? — Зрителите се кикотят. — Гражданско или наказателно? Холи знае, че рядко един и същ съдия разглежда и двата вида дела — че и ново всеки следобед, — но няма нищо против; делата винаги са интересни.
— Гражданско, господин съдия — отговаря приставът. — Ищец е госпожа Рода Даниълс. Ответник е бившият ѝ съпруг Ричард Даниълс. Спорът е за попечителство над семейното куче Лошо момче.
— Случай с куче — отбелязва Пийт. — Точно като за нас. Съдия Лоу се подпира на чукчето, което е по-дълго от обичайното.
— Лошо момче тук ли е, Джорджи, приятелю?
— Да, чака в една от съседните стаи, господин съдия.
— Много добре, много добре. Лошото момче хапе ли, както намеква името му?
— Според охраната има много мил нрав, господин съдия.
— Отлично. Да чуем какво има да каже ищецът за Лошо момче.
В този момент актрисата, изпълняваща ролята на Рода Даниълс, влиза в залата. Холи знае, че при истинско дело ищецът и ответникът вече са заели местата си, но така е по-драматично. Докато госпожа Даниълс се поклаща по пътеката между пейките с твърде тясна рокля и обувки с твърде високи токове, говорителят съобщава:
— Ще се върнем в залата на съдия Лоу след кратка пауза.
Пускат реклама на застраховка при смърт и Холи лапва първия сникърс.
— Може ли да си взема едно? — пита Пийт.
— Ти не си ли на диета?
— По това време на деня кръвната ми захар пада.
Холи отваря чекмеджето на бюрото си — неохотно, — но преди да успее да извади пакета с десертчетата, старицата, която се вайка как ще плати разходите за погребението на съпруга си, е заменена от графика с надпис ИЗВЪНРЕДНА ЕМИСИЯ. На екрана се появява Лестър Холт и Холи веднага разбира, че новината е сериозна. Лестър Холт е основното оръжие на канала. „Дано не е отново като 11 септември — мисли си тя всеки път щом се случи нещо подобно. — Боже, дано не е нов 11 септември или ядрена експлозия“.
Лестър казва:
— Прекъсваме програмата, за да ви съобщим за голяма експлозия в училище в град Пайнбъро, Пенсилвания, разположен на шейсет километра югоизточно от Питсбърг. Съобщава се за множество жертви, повечето от които деца.
— Мили боже! — възкликва Холи, изважда ръка от чекмеджето и закрива уста.
— Държа да отбележа, че тази информация все още не е потвърдена. Мисля, че… — Лестър вдига ръка към ухото си, заслушан. — Да, добре. Чет Ондовски, кореспондентът ни в Питсбърг, е на местопроизшествието. Чет, чуваш ли ме?
— Да — отговаря глас. — Чувам те, Лестър.
— Какво можеш да ни кажеш, Чет?
Картината се прехвърля от Лестър Холт към мъж на средна възраст с лице, което според Холи е типично за новинар от местен канал: не толкова красиво, че да е водещ на новините по голяма национална телевизия, но достатъчно представително. Само дето възелът на вратовръзката му е изкривен, бенката до устата му не е прикрита с грим, а косата му е рошава, сякаш не е имал време да се среши.
— До какво е застанал? — пита Пийт.
— Не знам. Тихо.
— Прилича на гигантска шишар…
— Тихо! — На Холи не ѝ пука за гигантската шишарка, нито за бенката или рошавата коса на Чет Ондовски; вниманието ѝ е насочено към двете линейки, които преминават с пищене зад него, плътно една зад друга и с мигащи лампи.
„Жертви — мисли си тя. — Множество жертви, повечето от които деца“.