— Мъжът, доставил бомбата, е бил заснет от охранителна камера, когато позвънил на вратата, за да го пуснат в училището — продължава Мичъл. — Ще покажем снимката му за трийсет секунди. Огледайте я внимателно и ако го разпознаете, позвънете на номера, изписан на екрана. Обявена е награда от двеста хиляди долара за откриването и ареста му.
Показват снимката на екрана. Цветна и кристално ясна. Не е идеална, защото камерата е разположена над вратата, а мъжът гледа напред, но се вижда доста добре. Холи се привежда и всичките ѝ забележителни професионални умения — някои вродени, други усъвършенствани, докато е работела с Бил Ходжис — влизат в действие. Мъжът е или бял със слънчев загар (малко вероятно по това време на годината, но не и невъзможно), или латиноамериканец със светла кожа, или е от близкоизточен произход, или носи фон дьо тен. Холи решава, че е бял с фон дьо тен. Изглежда около четирийсет и пет годишен. Носи очила със златисти рамки. Черните му мустаци са тънки и грижливо оформени. Косата му, също черна, е късо подстригана. Вижда се ясно, защото не носи шапка, която би скрила по-голяма част от лицето му. „Голям смелчага е — мисли си Холи. — Знаел е, че камерата ще го заснеме, знаел е, че ще разпространят снимката му, но не му е пукало“.
— Не е смелчага — казва тя, без да откъсва очи от екрана, докато запаметява всяка негова черта. Не защото този случай е неин, а тъй като си е такава по природа. — Той е кучи син, гаден кучи син.
Отново към Андреа Мичъл.
— Ако го разпознаете, обадете се на номера, изписан на екрана, и постъпете съвестно. Сега се прехвърляме към нашия репортер пред прогимназия „Макриди“. — Чет, там ли си?
Там е и стои сред кръга светлина от камерата. Други ярки лампи осветяват пробитата стена на училището; всяка срутена тухла хвърля своя собствена черна сянка. Бучат генератори. Хора с униформи крачат наоколо, викат и говорят по микрофони. На някои от якетата пише ФБР, на други се вижда логото на агенцията, отговаряща за контрола на взривните вещества. Има екип със защитни костюми. Развява се жълта лента за ограждане на местопрестъпления. Долавя се усещане за контролиран хаос. Поне Холи се надява да е контролиран. Някой би трябвало да ръководи всичко това, може би от фургона, който се забелязва в горния ляв ъгъл на екрана.
Лестър Холт вероятно си е вкъщи и гледа новините по пижама и пантофи, но Чет Ондовски продължава да се вихри. Като зайчето от рекламата на батерии е този господин Ондовски и Холи го разбира. Това вероятно е най-важната новина, която ще отрази някога, хванал я е в развитие и се е втурнал да я разнищи до дупка. Още е по сако, което вероятно не е било проблем, когато е пристигнал, но сега температурата е паднала значително. Дъхът му излиза на облачета пара и той като че ли трепери.
„Някой да му даде топла дреха, за бога — мисли си Холи. — Анорак или поне жилетка“.
Сакото ще трябва да отиде на боклука. Изцапано е с тухлен прах и е скъсано на две места — на ръкава и на джоба. Ръката с микрофона също е изцапана с прах, както и с още нещо. Кръв? Холи смята, че е кръв. Дирята по бузата му също е от кръв.
— Чет? — прозвучава гласът на Андреа Мичъл. — Чуваш ли ме?
Ръката, която не държи микрофона, попипва слушалката в ухото му и Холи забелязва лейкопласт върху два от пръстите му.
— Да, чувам те. — Той се обръща към камерата. — Аз съм Чет Ондовски и се намирам пред прогимназия „Албърт Макриди“ в Пайнбъро, Пенсилвания, където днес избухна бомба.
Това обикновено и спокойно училище беше разтърсено от мощна експлозия малко след два следобед.
Андреа Мичъл се появява в прозорец, заемащ половината от екрана.
— Чет, от източник във Вътрешна сигурност научихме, че взривът е избухнал в 14:19. Нямам представа как властите са определили времето с такава точност, но явно са успели някак.
— Да — казва Чет малко разсеяно и Холи си мисли, че сигурно е ужасно уморен. Дали ще успее да заспи тази нощ? Едва ли. — Да, точно така. Както виждаш, Андреа, издирването на жертви приключва, но работата на криминолозите тепърва започва. Призори се очаква да пристигнат още екипи и…
— Извинявай, Чет, но изглеждаш, сякаш и ти си участвал в издирвателните операции, права ли съм?
— Да, Андреа, всички се включихме. Местните жители, някои от родителите. Както и Алисън Гриър и Тим Уичлик от KDKA, Дона Форбс от WPCW и Бил Ларсън от…
— Да, но доколкото разбрах, ти собственоръчно си извадил две деца от руините, Чет.