Выбрать главу

Той дори не опитва да си придаде фалшива скромност, нито се възгордява; Холи го намира за похвално. Вместо това излага фактите с професионален тон:

— Точно така, Андреа. Чух едно от тях да стене и тогава забелязах и другото. Момче и момиче. Знам името на момчето, Норман Фредерикс. Момичето… — Той навлажнява устни с език. Микрофонът в ръката му потреперва и Холи подозира, че не е само от студа. — Момичето беше в тежко състояние. Викаше… майка си.

Андреа Мичъл изглежда съкрушена.

— Чет, това е ужасно.

Наистина е ужасно. Прекалено ужасно за Холи. Тя взима дистанционното, за да изключи телевизора — разполага с основните факти, с повече отколкото ѝ трябва да знае, — но се поколебава. Взира се в съдрания джоб. Може би се е скъсал, докато Ондовски е търсил жертви, но ако е евреин, може да го е скъсал умишлено. Може да го е скъсал в знак на траур, както правят евреите след смъртта на близък, за да покажат символично нараненото си сърце. Предполага, че това е истината за скъсания джоб. Иска ѝ се да вярва, че е така.

5

Опасенията, че ще я мъчи безсъние, така и не се оправдават: заспива само минути след като си ляга. Може би когато си поплака с Джером, беше успяла да изкара част от отровата, която случаят в Пенсилвания бе влял в нея. С плача двамата се бяха утешили взаимно. Докато се унася, си мисли, че трябва да поговори за това с Али Уинтърс при следващата им среща.

Събужда се в малките часове на 9 декември с мисълта за кореспондента, Ондовски. Нещо, свързано с него, но какво? Колко уморен ли изглеждаше? Драскотините и праха по ръцете му? Скъсаният джоб?

„Джобът — казва си. — Това трябва да е. Сигурно съм го сънувала“.

Промърморва набързо в тъмното нещо като молитва.

— Липсваш ми, Бил. Пия си хапчетата и не пуша.

После заспива и се буди чак когато алармата иззвънява в шест.

9-13 декември 2020

1

„Търси се“ е успяла да се премести в нов, по-скъп офис на петия етаж на Фредерик Билдинг в центъра, защото има доста работа и остатъкът от седмицата е натоварен за Холи и Пийт. Холи няма време да гледа „Джон Лоу“ и рядко се сеща за експлозията в училището в Пенсилвания, въпреки че новинарските репортажи продължават и случаят не напуска напълно съзнанието ѝ.

Агенцията работи с две от големите адвокатски фирми в града, от онези с дългогодишни традиции и табелки с множество имена на вратата. „Макинтош, Уайнсап и Шпиони“, шегува се Пийт. Като пенсиониран полицай той не обича особено адвокатите, но втори би признал (Холи е първата), че от връчването на призовки и изпращането на известия за дела се изкарват добри пари.

— Весела им Коледа — казва Пийт, когато излиза в четвъртък сутринта с куфарче и сърце, пълно с негодувание и раздразнение.

Освен че разнася документи „Търси се“ е чест сътрудник на няколко застрахователни компании — местни, които не са свързани с големите корпорации — и Холи прекарва почти целия петък в разследване на обвинение в умишлен палеж. Делото е важно, защото притежателят на полицата се нуждае от парите и задачата на Холи е да установи дали той действително е бил в Маями, както твърди, когато складът пламнал. Оказва се, че наистина е бил там, което е добре за него, но няма да се понрави на „Лейк Фиделити“.

Освен тези случаи, на които може да се разчита да плащат големите сметки, трябва да издири един укриващ се длъжник (Холи прави това на компютъра и го локализира бързо, като проверява разплащанията му с кредитни карти), да се занимае с няколко души, нарушили гаранцията си — известно в бранша като „проследяване на офейкали“, — и изчезнали деца и кучета. Пийт обикновено издирва децата, а когато Джером е на работа, се справя чудесно с кучетата.

Не е изненадана, че смъртта на Лъки го е засегнала толкова дълбоко, не само с необикновената си жестокост, но и тъй като семейство Робинсън са загубили кучето си Одел, починало от сърдечна недостатъчност миналата година. За четвъртък и петък нямат случаи с изчезнали кучета, изгубили се или отвлечени, което е добре, защото Холи е заета, а Джером си е вкъщи и се занимава с лични неща. Докладът за университета, вече почти прераснал в книга, в момента е приоритет за него, дори може да се каже — мания. Родителите му не са много съгласни с решението му да си вземе, както той се изразява, „нулева година“. Холи обаче е съгласна. Не смята, че Джером непременно ще изуми света, но има усещането, че поне ще привлече вниманието му. Има вяра в него. И онази своя надежда. Оптимистка е.