— Джером? Какво правиш тук? — И тъй като не може да се сдържи: — Пиеш кола в седем и половина сутринта? Отврат!
— Идвам с теб — казва той, а погледът който ѝ хвърля, гласи, че е безпредметно да спори с него. Излишен е, защото Холи няма желание да спори.
— Благодаря, Джером. — Трудно ѝ е, но успява да не се разплаче. — Много мило от твоя страна.
3
Джером шофира през първата половина от пътя и при една малка бензиностанция с тоалетна на магистралата се разменят. Ужасът, който Холи изпитва от онова, което я очаква (което ни очаква, поправя се), я обзема все по-силно, колкото повече се приближават до кливландското предградие Ковингтън. За да го пропъди, пита Джером как върви книгата му.
— Разбира се, ако не искаш, не ми казвай, знам, че някои писатели не обичат да…
Но Джером има желание. Всичко започнало с доклад за курс с наименованието „Социология в черно и бяло“. Джером решил да пише за прапрадядо си, роден през 1878 в семейството на бивши роби. Алтън Робинсън прекарал детството и младежките си години в Мемфис, където в края на деветнайсети век чернокожата средна класа процъфтявала. Когато жълтата треска и банди бели отмъстители нападнали икономически стабилния район, голяма част от чернокожите просто се вдигнали и заминали и оставили белите си работодатели сами да си готвят, да си изхвърлят боклука и да бършат нааканите дупета на бебетата си.
Алтън се заселил в Чикаго, където почнал работа в месопреработвателна фабрика, спестил пари и отворил малък бар две години преди началото на Сухия режим. Вместо да затвори, когато „бабичките започнаха да трошат бъчвите“ (това беше цитат от писмо на Алтън до сестра му — Джером беше намерил цяло находище от писма и документи, оставени на съхранение), сменил мястото и отворил тайно в южната част на града кръчма, станала известна с името „Черният бухал“.
Колкото повече откривал Джером за Алтън Робинсън — имал вземане-даване с Алфонс Капоне, три пъти се отървал на косъм при опити за покушение (четвъртият път не бил така успешен), вероятно си докарвал по нещичко от изнудвания, въртял задкулисни политически интриги, — толкова повече набъбвал докладът и останалите учебни предмети останали на заден план. Предал дългото есе и получил отлична оценка.
— Което беше смешка — казва той на Холи, докато изминават последните осемдесет километра. — Докладът беше само върхът на айсберга. Или като първия стих в някоя от онези безкрайни английски балади. Дотогава обаче вече беше минала половината от пролетния семестър и трябваше да наваксвам по другите предмети. Да накарам мама и татко да се гордеят с мен, разбираш ме.
— Много зряло от твоя страна — казва жената, която има чувството, че така и не е успяла да накара майка си и покойния си баща да се гордеят с нея. — Но сигурно ти е било трудно.
— Наистина беше трудно — отвръща Джером. — Бях набрал скорост, нали така. Исках да зарежа всичко друго и да хукна по следите на прапрадядо Алтън. Имал е забележителен живот. Диамантени и перлени игли за вратовръзки и палто от норки. Но постъпих правилно, като оставих текста да отлежи малко. Когато отново се захванах с него — миналия юни, — видях, че има тематична линия, поне би могло да има, ако си свърша добре работата. Чела ли си „Кръстникът“?
— Чела съм книгата и съм гледала филма — отговаря веднага Холи. — Гледала съм и трите филма. — Чувства се задължена да добави: — Последният не е много добър.
— Помниш ли мотото на романа? Холи поклаща глава.
— Цитат от Балзак е. „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление“. Това е тематичната линия, която забелязах, въпреки че богатството е изтекло през пръстите му много преди да го застрелят в предградие Цицерон.
— Наистина е като в „Кръстникът“ — диви се Холи, но Джером клати глава.
— Не е, защото чернокожите никога не могат да бъдат американци по същия начин като италианците и ирландците. Черната кожа не се поддава на претопяване. Искам да кажа…
— Той се замисля. — Искам да кажа, че дискриминацията е майката на всички престъпления. Трагедията на Алтън Робинсън е, че си е мислел, че чрез престъпленията може да постигне някаква равнопоставеност, но това се оказало химера. В крайна сметка го убили не заради сблъска му с Поли Рика, наследника на Ал Капоне, а защото е бил чернокож. Защото е бил чернилка.
Джером, който дразнеше Бил Ходжис (и възмущаваше Холи), като понякога викаше с напевен и преувеличен изговор на чернокож — слушам, господарю и на вашите заповеди! — изрича последната дума ядно.