— Дайте да ви помогна — казва Джером. Вуйчо Хенри мълчи и само се взира в телевизора с отпуснати ръце, докато Джером му вдига дънките. — Готово. Ще ходим ли да обядваме?
Вуйчо Хенри поглежда Джером стъписано, сякаш чак сега го е забелязал. Вероятно наистина е така.
— Не съм сигурен за теб, момчето ми.
— За какво не сте сигурен? — пита Джером, хваща го за рамото и го насочва към кухнята.
— Ченгето беше твърде старо за Джейни, но ти ми изглеждаш прекалено млад. — Вуйчо Хенри поклаща глава. — Не знам.
5
Успяват някак си да се наобядват, докато Шарлот мъмри вуйчо Хенри през цялото време и на моменти му помага да се храни. На два пъти става от масата и се връща, като бърше очи. Чрез анализ и терапия Холи е осъзнала, че майка ѝ е почти толкова ужасена от живота, колкото самата Холи е била преди, както и че най-неприятните ѝ характеристики — нуждата да критикува, нуждата да командва — се дължат на този страх. Сега се е натъкнала на ситуация, която не може да контролира.
„А и го обича — мисли си Холи. — Това също. Той ѝ е брат и тя го обича, а сега той си отива. Не само в буквалния смисъл на думата“.
След обяда Шарлот праща мъжете в хола (с думите: „Гледайте си мача, момчета“), докато двете с Холи измият малкото чинии. Веднага щом остават насаме, Шарлот казва на Холи, че приятелят ѝ трябва да премести колата, за да изкарат колата на Хенри от гаража.
— Вещите му са в багажника, всичко е готово, за да тръгнем. — Говори с половин уста като актриса в долнопробен шпионски филм.
— Той ме мисли за Джейни — казва Холи.
— Естествено, Джейни му беше любимката — отвръща Шарлот и Холи отново усеща как я пронизва един от онези стъклени кинжали.
6
Шарлот Гибни може и да не се е зарадвала, че дъщеря ѝ е довела приятел, но е готова да позволи на Джером да кара огромния стар буик на вуйчо Хенри (навъртял над 200 000 километра) до дома за възрастни хора „Живописни хълмове“, където го чака стая от първи декември. Шарлот се е надявала, че брат ѝ ще може да остане вкъщи за коледните празници, но сега той е започнал да се подмокря, което е лошо, и да скита из квартала, понякога по пантофи, което е още по-лошо.
Когато пристигат, Холи не вижда нито един живописен хълм наоколо, само малка бензиностанция с магазин и западнала зала за боулинг от другата страна на улицата. Мъж и жена със сини якета с логото на дома прибират колона от шест или осем старчета от залата за боулинг, като мъжът е вдигнал ръце, за да спре движението, докато групата премине. Въдворените (думата не е правилна, но именно тя ѝ хрумва) се държат за ръце, поради което приличат на преждевременно остарели деца на училищна екскурзия.
— Това киното ли е? — пита вуйчо Хенри, когато Джером завива по кръглата алея пред входа на дома. — Мислех, че отиваме на кино.
Той се вози отпред. Пред къщата дори е опитал да седне зад волана, преди Шарлот и Холи да го заведат от другата страна на колата. Край с шофирането за вуйчо Хенри. Шарлот е извадила тайно шофьорската книжка от портфейла на брат си през юни, по време на една от все по-дългите му следобедни дремки. После я е оставила на масата и е плакала над нея.
— Сигурна съм, че вътре прожектират филми — казва Шарлот с усмивка и прехапва устни.
Във фоайето ги посреща госпожа Брадок, която поздравява Хенри като стар приятел, хваща го за двете ръце и му казва колко се радва, че е „при тях“.
— Защо съм при вас? — пита Хенри и се оглежда. — След малко трябва да тръгвам на работа. Цялата документация е объркана. Онази Хелман е ужасно некадърен.
— Носите ли багажа му? — обръща се госпожа Брадок към Шарлот.
— Да — отвръща тя с усмивка и пак прехапва устни. Всеки момент ще се разплаче. Холи познава знаците.
— Ще донеса куфарите му — казва тихо Джером, но слухът на вуйчо Хенри си е напълно наред.
— Какви куфари? Какви куфари?
— Приготвили сме ви много хубава стая, господин Тибс — казва госпожа Брадок. — Много е слънче…
— Наричат ме Мистър Тибс! — вика Хенри в много добра имитация на Сидни Поатие, което стряска младата жена на регистратурата и един преминаващ санитар. Вуйчо Хенри се разсмива и се обръща към племенницата си. — Колко пъти гледахме този филм, Холи? Пет ли?
Този път я познава, което я кара да се чувства още по-зле.
— Повече — отвръща Холи и усеща, че и тя може да се разплаче. Двамата с вуйчо ѝ са гледали много филми заедно. Джейни може и да му е била любимка, но Холи му е била партньор в гледането на филмите, двамата седнали на дивана с купа пуканки между тях.