Отваря внезапно очи, изправя се рязко и поглежда Джером.
— Какво? Добре ли…
— Бенката!
Джером не разбира какви ги плещи, но Холи не я е грижа. Вероятно не означава нищо, но знае, че Бил Ходжис би я поздравил за наблюдателността. И за паметта, паметта, която вуйчо Хенри постепенно губи.
— Чет Ондовски — обяснява тя. — Кореспондентът, озовал се пръв на мястото на събитието след взрива в училището. Следобед в ъгъла на устата му имаше бенка, но по време на включването в новините в десет я нямаше.
— Да благодарим на Бог, че е създал „Макс Фактор“, а? — казва Джером, докато слиза от магистралата.
Прав е, разбира се, и на нея ѝ е хрумнало, докато е гледала репортажа: вратовръзката му е накриво, не е имал време да скрие бенката с грим. По-късно екипът му е пристигнал и се е погрижил за външния му вид. Въпреки това е малко странно. Холи е сигурна, че гримьорът би оставил драскотините на показ — това прави впечатление по телевизията, придава на кореспондента вид на герой, — но не би ли избърсал част от праха около устата му, докато слага грим върху бенката?
— Холи? Пак ли се пренавиваш?
— Да. Твърде много стрес и недостатъчно сън.
— Не се тормози.
— Прав си — съгласява се тя. Съветът му е добър и тя възнамерява да го послуша.
14 декември 2020
1
Холи очаква отново да се върти цяла нощ, но спи непробудно, докато алармата на телефона ѝ („Orinoco Flow“) нежно я събужда. Чувства се отпочинала и отново е на себе си. Коленичи, изпълнява няколко от сутрешните си практики за медитация, после се настанява в малката ниша, за да закуси с овесена каша, купичка кисело мляко и голяма чаша черен чай.
Докато се наслаждава на леката закуска, чете местния вестник на айпада си. Новината за бомбения атентат в училище „Макриди“ е изместена от първа страница (която, както обикновено, е превзета от идиотските изпълнения на президента) в раздела „Новини от страната“. Така е, защото няма нова информация по случая. От болницата са изписани още пострадали; две деца, едното от тях талантлив баскетболист, остават в критично състояние; от полицията твърдят, че разполагат с много улики. Холи се съмнява. Не пише нищо за Чет Ондовски, а той е първият, за когото се е сетила, когато високите тонове на песента са я събудили. Не си помисля за майка си, нито за вуйчо си. Сънувала ли е Ондовски? Не помни.
Затваря вестника, отваря браузъра и въвежда името на Ондовски. Първото, което научава, е, че малкото му име всъщност е Чарлз, а не Честър, и че работи в подразделението на Ен Би Си за Питсбърг от две години. В списъка с ресорите му се забелязва очарователна алитерация: престъпност, публични дейности и потребителски измами.
Има много видеоклипове. Холи отваря най-новия, озаглавен „WPEN приветства Чет и Фред у дома“. Ондовски влиза в студиото (облечен с нов костюм), следван от млад мъж с карирана риза и бежов панталон с големи странични джобове. Посреща ги вълна от аплодисменти — пляскат и водещите, и екипът зад кадър. Изглежда, в новинарското студио има поне петдесетина души. Младият мъж — Фред — се ухилва. Ондовски отначало се изненадва, после показва, че му е приятно, но подобаващо скромно. Дори ръкопляска на колегите си в замяна. Наконтена жена, вероятно водеща на новините, излиза напред.
— Чет, ти си нашият герой — казва тя и го целува по бузата.
— Ти също, Фреди. — За младия мъж обаче няма целувка, само бързичко потупване по рамото.
— Винаги съм готов да ти се притека на помощ, Пеги — отвръща Ондовски, с което предизвиква смях и нови аплодисменти. Така клипът свършва.
Холи гледа още няколко клипа, избрани напосоки. В един от тях Чет стои пред горящ жилищен блок. В друг е на мост, на мястото на верижна катастрофа. В третия отразява първата копка на нов младежки център, оборудван с церемониална лопата и на фона на подходяща песен. В четвърто видео, заснето непосредствено преди Деня на благодарността, чука настойчиво на вратата на една от така наречените „клиники за обезболяване“ в Соикли и получава за упоритостта си единствено болезнен отказ с думите „Без въпроси, разкарай се“.
„Не си губи времето“ — мисли си Холи. И във всички клипове Чарлз — Чет — Ондовски няма бенка. „Защото винаги е покрита с грим — казва си, докато изплаква съдовете на мивката. — Бенката се вижда само веднъж, когато е трябвало да се включи бързо в ефир. Защо изобщо те тормози това?“ Мисълта е като досадна песен, която не ѝ излиза от главата.