Казал ѝ е нещо за романите за 87-и участък, което ѝ е направило силно впечатление. „Макбейн твърди, че човешкото лице бива само два вида: свинско и лисиче. Аз бих добавил, че има някои хора с конски лица, но те се срещат рядко. Повечето наистина са свине и лисици“.
Докато оглежда снимките на кухненската маса, Холи смята, че това е добър ориентир. И двамата мъже изглеждат прилично („Няма да счупят огледалото“, би се изразила майка ѝ), но по различен начин. Куриерът/атентаторът — Холи решава да го кръсти Джордж за по-удобно — има лисиче лице: тясно, с тънки устни, малка и остра брадичка. Фактът, че лицето му е тясно, се подчертава и от това, че косата на Джордж започва високо на слепоочията, къса е ѝ е заресана плътно до скалпа. Ондовски, от друга страна, има свинско лице. Не в смисъл че е противно, а защото е по-скоро кръгло, отколкото тясно. Косата му е светлокафява. Носът му е по-широк, устните — по-плътни. Очите на Чет Ондовски са кръгли и ако има проблеми със зрението, то носи контактни лещи. Очите на Джордж (доколкото се виждат зад очилата) като че ли са леко скосени в ъгълчетата. Цветът на кожата им също се различава. Ондовски е типичният бял мъж с предци вероятно от Полша, Унгария или някоя подобна страна. Атентаторът Джордж е леко мургав. Отгоре на всичкото Ондовски има трапчинка на брадичката като Кърк Дъглас. Джордж няма.
„Вероятно дори са с различен ръст“, мисли си Холи, макар да не може да познае от снимките.
Въпреки това взима маркер от чашата на кухненския шкаф и рисува мустаци върху една от снимките на Ондовски. Поставя до нея кадъра от охранителната камера на Джордж. Това не променя нищо. Тези двамата няма как да са един и същи човек.
Но… така и така е започнала…
Връща се на компютъра в кабинета си (още по пижама) и започва да търси първите репортажи от местните канали на големите телевизионни мрежи — Ей Би Си, „Фокс“, Си Би Ес. В два от тях вижда микробуса на WPEN на заден план. В трети забелязва как операторът на Ондовски навива електрически кабел, за да се преместят на друго място. Навел е глава, но Холи веднага го разпознава по торбестия бежов панталон с големите странични джобове. Това е Фред от клипа с посрещането им в новинарското студио. Ондовски не се вижда на тези кадри, значи вероятно вече се е включил в спасителните дейности.
Отваря отново браузъра и намира друг канал, една от малките независими телевизии, която вероятно също е изпратила екип на място. Въвежда в търсачката „Извънредна емисия от училище „Макриди“ и намира видеоклип на млада жена, която изглежда като наскоро завършила гимназия. Тя е застанала до гигантската шишарка с мигащите коледни лампички. Микробусът на телевизията ѝ също се вижда на паркинга зад едно субару.
Младата журналистка е много уплашена, заеква и не се справя добре с излагането на фактите, поради което по-големите телевизии никога няма да я наемат (та дори и да я забележат). Това не я интересува. Когато операторът на младата жена показва в близък план порутената стена на училището и спешните екипи, полицаите и обикновените граждани, които копаят сред отломките и изнасят носилки, Холи „фиксира“ (както се изразява Бил) Чет Ондовски. Той се е навел и рови като куче, изрива тухли и счупени дъски между разкрачените си крака. Драскотините по ръцете му са от честен труд.
— Наистина е пристигнал пръв — казва Холи. — Може би не преди полицейските екипи, но преди другите телевизионни… Телефонът ѝ иззвънява. Оставила го е в спалнята, затова вдига от компютъра, дребно удобство, което Джером ѝ е инсталирал при едно от гостуванията си.
— Пътуваш ли? — пита Пийт.
— Накъде? — Холи е искрено озадачена. Има чувството, че са я събудили внезапно от сън.
— „Туми Форд“. Нима си забравила? Това е много необичайно за теб, Холи.
Не е толкова необичайно, но е забравила. Том Туми, собственик на автокъщата, е убеден, че един от продавачите — Дик Елис, звездата на екипа — укрива приходи от продажбите, вероятно за да подсигури финансово някоя кукличка, с която се вижда, или пък за да си набавя наркотици („Все подсмърча — казал е Туми. — Твърди, че е заради климатика. През декември? Хайде бе!“) Днес е почивният ден на Елис, което предоставя чудесна възможност на Холи да прегледа сметките му, да направи някои справки и да види дали има нещо нередно.
Може да измисли някакво оправдание за пред Пийт, но оправданието би било лъжа, а Холи не лъже. Освен ако не е абсолютно наложително.
— Наистина забравих, съжалявам.
— Искаш ли да отида аз?
— Не. — Ако отчетите потвърдят подозренията на Туми, Пийт ще трябва да отиде в автокъщата по-късно, за да притисне Елис. Като бивш полицай го бива в това. Холи — не особено. — Кажи на господин Туми, че ще го заведа на обяд където поиска за сметка на „Търси се“.