— Добре, но той ще избере някой скъп ресторант. — Миг мълчание. — Холи, някаква диря ли си надушила?
Това ли прави? А и защо толкова бързо си помисли за Ралф Андерсън? Има ли нещо, което не иска да си признае?
— Холи? Чуваш ли ме?
— Да. Чувам те. Просто се успах. Е, явно ще лъже.
2
Холи си взима набързо душ и облича един от безличните си делови костюми. През цялото време Чет Ондовски не ѝ излиза от ума. Хрумва ѝ как може да намери отговор на големия въпрос, който я гложди, затова се връща при компютъра и отваря Фейсбук. Там няма следа от Чет Ондовски, нито в Инстаграм. Необичайно за телевизионен водещ. Те обикновено имат профили в социалните мрежи.
Пробва в Туитър и, бинго, открива го: Чет Ондовски @ condowsky1.
Взривът в училището е избухнал в 14:19 ч. Първият туит от местопрестъплението на Ондовски е чак след един час и това не я изненадва: condowsky1 не си губи времето. Туитът гласи: „Прогимназия Макриди. Ужасна трагедия. 15 мъртви до момента, вероятно ще има още много. Молете се за Питсбърг, молете се“. Сърцераздирателни думи, но сърцето на Холи не се раздира. Омръзнало ѝ е от безсмислени призиви за „молитви“, може би защото ѝ изглеждат неискрени, или пък тъй като посланията в Туитър на Ондовски след събитието не я интересуват. Не търси това.
Връща се във времето, като преглежда публикациите на Ондовски преди експлозията, и в 13:46 намира снимка на ретро закусвалня с паркинга на преден план. Неоновият надпис на витрината гласи: ПРЕДЛАГАМЕ ДОМАШНИ МАНДЖИ, ЧЕ И ХУБАВИ НАГЛЕД! Под снимката Ондовски е написал:
Почивка за кафе и пай в „Клосън“ преди да тръгна към Идън. Гледайте репортажа ми за Най-голямата гаражна разпродажба на света по PEN довечера в 6!
Холи търси закусвалня „Клосън“ и я открива в Пиер Вилидж, Пенсилвания. Още няколко справки в Гугъл (пита се как ли е живяла без търсачката) ѝ показват, че Пиер Вилидж се намира само на двайсетина километра от Пайнбъро и училище „Макриди“. Което обяснява защо с оператора са пристигнали първи. Ондовски е отивал да отрази Най-голямата гаражна разпродажба в градче на име Идън. Ново търсене ѝ показва, че община Идън е на петнайсет километра северно от Пиер Вилидж и горе-долу на същото разстояние от Пайнбъро. Просто случайно се е озовал на точното място — или поне близо до него — в точния момент.
Освен това е почти сигурна, че местната полиция (или може би следователите от Агенцията за контрол на взривните вещества) вече са разпитали Ондовски и оператора Фред как са се отзовали толкова бързо, не защото са заподозрени, а тъй като властите проверяват всеки детайл при взрив на бомба с множество жертви и ранени.
Телефонът ѝ вече е в дамската чанта. Изважда го, обажда се на Том Туми и го пита дали е прекалено късно да отиде в автокъщата и да прегледа отчетите. Може би дори да надзърне в компютъра на заподозрения служител.
— Заповядай — казва Туми. — Но бях намислил да обядваме в „Демазио“. Правят невероятни фетучини с пармезан. Това предложение важи ли още?
— Разбира се — отвръща Холи и потръпва при мисълта за астрономическата сметка, която ще трябва да впише в разходите на фирмата после — в „Демазио“ никак не е евтино. На излизане си казва, че това е наказание, задето е излъгала Пийт. Лъжите са като наклонена плоскост, по която хлъзнеш ли се, няма спиране.
3
Том Туми поглъща лакомо фетучините със затъкната в яката на ризата си салфетка и сърба невъздържано, а после си поръчва панакота с ядки. Холи поръчва ордьовър и отказва десерта, като изпива само чаша безкофеиново кафе (въздържа се от кофеин след 8 сутринта).
— Трябва да опиташ десерта — казва Туми. — Истински разкош е. Спестяваш ми цяло състояние.
— Фирмата го прави. Пийт ще накара Елис да си признае и средствата ще бъдат възстановени поне частично. Това би трябвало да сложи край на цялата работа.
— Ами ето! Хайде — увещава я той. Явно във всяка ситуация се опитва да продава. — Хапни нещо сладко. Почерпи се. — Все едно тя току-що е разбрала, че има некоректен служител.
Холи поклаща глава и му казва, че се е нахранила. Всъщност изобщо не е била гладна, когато е седнала в ресторанта, макар да е закусвала преди часове. Мислите ѝ непрекъснато се връщат към Чет Ондовски. Песента, която не може да ѝ излезе от главата.
— На диета си значи, а?