— Да — отговаря Холи, което не е съвсем лъжа; следи колко калории приема и така си поддържа фигурата. Не че има заради кого да се старае. Господин Туми обаче е добре да обърне внимание на собствената си фигура, направо си копае гроба с вилица и лъжица, но сега не е моментът да му го каже.
— Трябва да включиш адвоката си и разследващ счетоводител, ако искаш да съдиш господин Елис — съветва го тя. — Моите заключения няма да са достатъчни.
— Дадено. — Туми отново напада десерта и поглъща колкото е останало от крема, после вдига очи. — Не разбирам, Холи. Мислех, че ще си доволна. Хвана един от лошите.
Колко лош е един продавач зависи от причината да свива пари, но това не е работа на Холи. Тя хвърля на Туми усмивка, която според определението на Бил е „загадъчна като на Мона Лиза“.
— Нещо друго ли те занимава? — пита Туми. — Някой нов случай?
— А, не — отговаря Холи, което не е лъжа, не съвсем; експлозията в училище „Макриди“ също не е нейна работа. Няма залог в този мач, би казал Джером. Но онази бенка, която всъщност не е бенка, не ѝ излиза от ума. Всичко, свързано с Чет Ондовски, изглежда нормално, освен онова, което първоначално е привлякло вниманието ѝ към него.
„Има разумно обяснение — мисли си тя и дава знак на сервитьора да донесе сметката. — Просто не го виждаш. Забрави за това.
Просто забрави“.
4
Когато се връща, офисът е празен. Пийт е оставил бележка на компютъра ѝ: „Ратнър е бил забелязан в бар край езерото. Отивам натам. Обади ми се, ако ти потрябвам“. Хърбърт Ратнър е нарушил гаранцията си и отново не се е явил (като в много предишни случаи) на делото си в съда. Холи пожелава наум успех на Пийт и се залавя с досиетата, които заедно с Джером — когато той има време — дигитализират. Така няма да мисли за Ондовски, опитва се да си внуши, но не успява. Само след петнайсет минути се отказва и отваря Туитър.
„Любопитството е убило котката — мисли си, — но удовлетворението я е съживило. Ще проверя само едно нещо, после се залавям отново с досадната работа“.
Намира публикацията на Ондовски от закусвалнята. Преди се е била съсредоточила върху текста. Сега разглежда внимателно снимката. Сребриста закусвалня в ретро стил. Симпатичен неонов надпис на прозореца. Паркинг отпред. Пълен е само наполовина, а никъде не се вижда микробус на WPEN.
— Може да са паркирали отзад — казва тя. Възможно е — не знае дали зад закусвалнята няма още паркоместа, — но защо да заобикалят отзад, след като има толкова много свободни места отпред, само на няколко крачки от входа?
Понечва да затвори публикацията, но спира и се навежда към екрана, докато носът ѝ почти го докосва. Ококорила е очи. Обзема я онова чувство на задоволство, което изпитва, когато най-накрая се сети за дума в кръстословица, която я е мъчила дълго, или когато най-накрая намери къде пасва дадено парченце в пъзел.
Маркира снимката на закусвалнята, публикувана от Ондовски, и я плъзга встрани. После намира видеоклипа със стреснатата млада репортерка до гигантската шишарка. Микробусът на независимия телевизионен канал — по-стар и скромен от тези на големите телевизии — е паркиран зад тъмнозелено субару. Което означава, че субаруто почти със сигурност е пристигнало първо, иначе местата им щяха да са разменени. Холи паузира клипа и увеличава снимката от закусвалнята колкото може и, наистина, на паркинга има тъмнозелено субару. Доказателството не е неоспоримо, по пътищата се срещат многобройни автомобили „Субару“, но Холи е сигурна. Същата кола е. Колата на Ондовски. Той е паркирал край шишарката и се е спуснал към мястото на взрива.
Толкова е погълната от разследването, че когато телефонът ѝ започва да звъни, надава стреснат писък. Обажда се Джером. Иска да знае дали има някой случай с изчезнало куче като за него. Или изчезнало дете — смята, че е готов да премине на следващото ниво.
— Не — отвръща тя, — но би могъл…
Спира се преди да го попита дали би искал да потърси информация за телевизионен оператор на име Фред, като се представи за блогър или журналист от някое списание. Не, сама може да проучи Фред с помощта на верния си компютър. Има и още нещо. Не иска да забърква Джером в тази работа. Не се замисля защо точно, но има силно предчувствие.
— Какво? — пита той.
— Щях да те питам дали ти се обикаля по баровете край езерото, за да потърсиш…
— Обожавам да обикалям по баровете — прекъсва я Джером. — Чудесна идея.
— Не се съмнявам, само че ще търсиш Пийт, а няма да се наливаш с бира. Виж дали има нужда от помощ с един нарушител на гаранция на име Хърбърт Ратнър. Ратнър е бял на около петдесет…