— Обожавам го този тип, много е джазов — казва Барбара, когато съдия Лоу влиза в залата с танцова стъпка.
— Пийт не е съгласен — казва Холи.
— Да, но Пийт е бял — възразява Барбара. Холи поглежда Барбара стъписано.
— Аз също съм бяла. Барбара отвръща с кикот.
— Има бели хора, има и много бели хора. Господин Хънтли е много бял.
Двете се разсмиват, после гледат как съдия Лоу се справя с крадец, който твърди, че нищо не е направил, а е просто жертва на расизъм. Холи и Барбара се споглеждат с един от онези телепатични погледи — да бе. После отново избухват в смях.
Денят минава наистина чудесно и Холи почти не се сеща за Чет Ондовски, докато телефонът ѝ не започва да звъни в шест вечерта, тъкмо когато се приготвя да гледа „Фермата на животните“. Обаждането на доктор Карл Мортън променя всичко. След като приключва разговора, Холи се обажда на свой ред. След един час получава ново обаждане. По време и на трите разговора си води бележки.
На следващата сутрин заминава за Портланд, Мейн.
16 декември 2020
1
Холи става в три сутринта. Приготвила си е багажа, разпечатала е самолетния билет, не се налага да ходи на летището преди седем, но не ѝ се спи повече. Всъщност би казала, че изобщо не е спала, ако фитнес гривната ѝ не е регистрирала два часа и трийсет минути сън. Лек и съвсем кратък, но е карала и с по-малко.
Пие кафе и изяжда кофичка кисело мляко. Чантата ѝ (съобразена с размерите на допустимия ръчен багаж в самолета, разбира се) я чака до вратата. Обажда се в офиса и оставя съобщение на Пийт, че днес няма да ходи на работа и е възможно да отсъства до края на седмицата. По личен въпрос. Кани се да затвори, когато ѝ хрумва още нещо.
— Помоли Джером да предаде на Барбара, че трябва да гледа „Малтийският сокол“, „Големият сън“ и „Харпър“ за раздела с митове в реферата си. Имам и трите филма в колекцията си. Джером знае къде държа резервния ключ за апартамента.
След като приключва, отваря приложението за запис на телефона си и продължава доклада си за Ралф Андерсън. Изглежда, в крайна сметка ще се наложи да му го изпрати.
2
Въпреки че Али Уинтърс бе редовният ѝ терапевт от години, Холи проучи други психолози и потърси Карл Мортън, след като се върна от зловещите си приключения в Оклахома и Тексас. Доктор Мортън беше автор на две книги, в които описваше случаи, подобно на книгите на Оливър Сакс, но твърде суховати, за да станат бестселъри. Все пак Холи реши, че той е подходящият специалист, още повече че се намираше сравнително наблизо, и затова се свърза с него.
Направиха две консултации от по петдесет минути, достатъчно, за да разкаже пълната и нецензурирана история за сблъсъка си с Другия. Не я интересуваше дали доктор Мортън ѝ вярва. Важното за нея беше да се отърве от преживяното преди то да започне да се разраства в ума ѝ като злокачествен тумор. Не отиде при Али, защото смяташе, че това ще отрови работата им по другите ѝ проблеми, а в никакъв случай нямаше да го допусне.
Имаше и друга причина да потърси светски изповедник като Карл Мортън. „Някога виждала ли си подобен на мен?“, попитал я бе Другия. Холи не беше виждала; Ралф не беше виждал; но легендите за подобни създания, известни сред испаноезичните народи от двете страни на Атлантическия океан като Ел Куко, се разказваха от векове. Тъй че… може би имаше и други.
Може би наистина имаше.
3
Към края на втората им и последна консултация Холи попита:
— Може ли да ви кажа какво според мен си мислите? Знам, че е нагло от моя страна, но може ли?
Мортън ѝ хвърли усмивка, която уж трябваше да я насърчи, но Холи я разчете като снизходителна — той не беше толкова труден за разгадаване, колкото вероятно му се искаше да вярва.
— Разбира се, Холи. Ти решаваш за какво да говорим.
— Благодаря. — Тя бе сплела ръце. — Несъмнено вярвате поне на част от историята ми, защото събитията бяха широко отразени в медиите, от изнасилването и убийството на малкия Питърсън в Оклахома до събитията — поне част от тях, — които се случиха в Мерисвил Хол в Тексас. Като смъртта на детектив Джак Хоскинс от Флинт Сити, Оклахома, например. Права ли съм?
Мортън кимна.
— Що се отнася до останалата част от историята — променящото формата си създание и какво се случи с него в пещерата, — вярвате, че това са халюцинации, породени от силен шок. Права ли съм?