Особено ако тя е мъртва.
6
От доклада на Холи Гибни до детектив Ралф Андерсън:
Все още е 16 декември. На летището съм, подраних, тъй че имам малко време. Всъщност имам доста време.
[Пауза]
Мисля, че последно ти казах как веднага разбрах, че е доктор Мортън. Моментално го надуших, както се казва. Той каза, че е говорил с адвоката си след последната ни среща — от чисто любопитство, твърдеше, — за да разбере дали съм права, че ако ме свърже с терапевта на друг пациент, няма да наруши етичните норми.
— Оказа се, че това е мъглява материя — обясни ми той, — затова не предприех нищо, особено след като ти реши да прекратиш терапията си, поне с мен. Но обаждането на един психиатър от Бостън, Джоел Либерман, вчера ме накара да размисля.
Ралф, Карл Мортън всъщност разполагал с информация за друг подобен случай повече от година, но не ми се обадил. Притеснявал се. Аз самата съм притеснителна и го разбирам, но още се ядосвам. Вероятно не бива, защото господин Бел не знаел за Ондовски по онова време, но все пак…
[Пауза]
Избързвам. Извинявай. Да видим дали мога да подредя фактите.
През 2018 и 2019 г. доктор Джоел Либерман лекувал пациент, който живеел в Портланд, Мейн. Този пациент пътувал с „Югоизточния“ — предполагам, че това е влак, — за да ходи на консултациите в Бостън веднъж месечно. Мъжът, Дан Бел, е възрастен джентълмен, който според доктор Либерман изглеждал напълно нормален, с изключение на твърдото му убеждение, че е открил свръхестествено създание, което наричал „психичен вампир“. Господин Бел вярвал, че това създание съществувало отдавна, поне шейсет години, а може би много повече.
Либерман присъствал на лекция на доктор Мортън в Бостън. Миналото лято — през 2019-а. На лекцията доктор Мортън представил случая на „Каролин Х.“, тоест моя. Призовал присъстващите, които имат пациенти с подобни самозаблуди, да се свържат с него, както го бях помолила. Либерман го потърсил.
Схващаш ли картинката? Мортън е говорил за случая ми, както го помолих. Питал е колегите си дали имат пациенти с подобни психични разстройства, за което също го помолих. Но в продължение на година и половина не ме е свързал с Либерман, както го умолявах. Етичните опасения го спрели, но има и още нещо. Ще стигна и до него.
Вчера доктор Либерман отново се обадил на доктор Мортън. Пациентът му от Портланд спрял да идва на консултациите преди доста време и Либерман предполагал, че повече няма да го види. Но един ден след експлозията в училище „Макриди“ пациентът се появил неочаквано и помолил доктора да го приеме по спешност. Бил изключително разтревожен, затова Либерман разместил графика си и го приел. Пациентът — Дан Бел, както вече ми е известно — твърдял, че експлозията в училището била дело на психичен вампир. Заявил го напълно уверено. Бил толкова разстроен, че доктор Либерман се замислил за настаняване в клиника, може би дори краткосрочно принудително въдворяване. Но тогава мъжът се успокоил и казал, че трябва да обсъди подозренията си с жена, за която знаел само, че се казва Каролин Х.
Трябва да прегледам бележките си.
[Пауза]
Така, взех ги. Сега ще цитирам Карл Мортън, доколкото мога дословно, защото това е втората причина, поради която се колебаел да ми се обади.
Каза:
— Не ме спряха само притесненията относно етиката, Холи. Много опасно е да свързваш хора със сходни разстройства. Обикновено те взаимно затвърждават убежденията си, което може да задълбочи неврозата до психоза. Има много научни доказателства за това.
— Тогава защо ме потърсихте? — попитах аз.
— Защото много голяма част от историята ти се базира на доказани факти. Защото до известна степен ме накара да поставя под съмнение изградените си убеждения. И тъй като пациентът на Либерман вече знаеше за теб, не от лекаря си, а от моя статия за твоя случай, която излезе в списание „Психиатрия“. Господин Бел настоявал, че Каролин Х. ще го разбере.
Сега разбираш ли какво имам предвид, когато казвам, че може да съществуват и добри сили, Ралф? Дан Бел ме е търсил, както аз търсех него, още преди дори да съм сигурна, че има човек като него.
— Ще ти дам служебния и мобилния телефон на доктор Либерман — каза Мортън. — Той ще реши дали да те свърже с пациента си. — После ме попита дали и аз имам тревоги относно бомбата в пенсилванското училище, тревоги, свързани с дискусиите ни по време на консултациите. Ласкаеше се с този израз, нямаше дискусии — просто аз говорех, а Мортън слушаше. Благодарих му, че ме е потърсил, но не отговорих на въпроса му. Предполагам, че още съм му сърдита за дългото колебание преди да ми се обади.