9
Със сигурност обаче няма да го пребори с помощта на Дан Бел, който е четирийсет килограма с мокри дрехи и седи на инвалидна количка със закачена отстрани кислородна бутилка. Той е като призрак с почти напълно плешив череп и тъмнолилави кръгове под бистрите, но изтощени очи. С внук му живеят в хубава старинна къща, пълна с хубави старинни мебели. Холът е просторен; завесите са дръпнати и през прозорците нахлуват потоци студена декемврийска светлина. Въпреки това миризмите, пробиващи си път сред аромата на освежителя за въздух („Глейд Чисти Чаршафи“, ако не се лъже), ѝ напомнят неизбежно за миризмите, упорити и натрапчиви, които е доловила да се носят из фоайето на дома за възрастни хора „Живописни хълмове“: мехлем за разтривки, гел за ревматизъм, талк, урина, гаснещ живот.
При Бел я завежда внукът, мъж на около четирийсет, чието облекло и маниери са необичайно старомодни, почти галантни. Коридорът е обрамчен от шест скици в рамки, портрети в близък план на четирима мъже и две жени, до един отлични и несъмнено дело на една и съща ръка. Струват ѝ се странен избор да посрещат посетителите в къщата — повечето ликове на картините изглеждат отблъскващо. Много по-голяма картина виси в хола над камината, в която гори малък създаващ уют огън. На това платно с маслени бои има красива млада жена с весели черни очи.
— Съпругата ми — казва Бел с пресекващ глас. — Мъртва е от много години и много ми липсва. Добре дошли в дома ни, госпожо Гибни.
Той насочва количката си към нея с хрипливо от усилия дишане, но когато внукът пристъпва напред, за да му помогне, Бел му махва да спре. Протяга ръка, която артритът е превърнал в скулптура от чепато дърво. Холи я стисва внимателно.
— Обядвали ли сте? — пита Брад Бел.
— Да — отговаря Холи. Набързо излапан сандвич с пилешка салата по време на краткото пътуване от хотела до този изискан квартал.
— Желаете ли чай или кафе? О, имаме и кифлички от „Двете дебели котки“. Превъзходни са.
— Бих изпила чаша чай с удоволствие. Без кофеин, ако имате. И с радост бих опитала кифличките.
— Аз искам чай и кифлички с пълнеж — казва старецът. — Ябълков или боровинков, няма значение. А чаят да е от истинския.
— Веднага — отвръща Брад и ги оставя насаме.
Дан Бел веднага се привежда напред, вперил очи в Холи, и казва с тих заговорнически тон:
— Брад е абсолютен гей, да знаете.
— О! — Не ѝ хрумва какво друго да каже освен: „И аз така си помислих“, но това би било невъзпитано.
— Абсолютен гей е, но е гениален. Помага ми с проучванията. Колкото и да съм сигурен — а съм напълно сигурен, — Брад намери доказателства. — Размахва пръст и отмерва всяка сричка: — Не-о-спо-ри-ми!
Холи кима и сяда на кресло с висока облегалка със събрани колене и дамската чантичка в скута. Започва да си мисли, че Бел наистина е в клопката на невротична фантазия и че е попаднала в задънена улица. Това не я дразни, нито я отчайва; напротив, залива я с облекчение. Защото ако той е превъртял, същото вероятно важи и за нея.
— Разкажете ми за вашето същество — подканва я Дан и се привежда още по-напред. — В статията си доктор Мортън твърди, че го наричате Другия. — Ясните му уморени очи продължават да се взират в нея. Напомня ѝ за анимационен лешояд, кацнал на дърво.
Въпреки че преди на Холи ѝ е било трудно да откаже, ако поискат нещо от нея — почти невъзможно, — сега поклаща глава.
Той се обляга назад, разочарован.
— Не?
— Вече знаете почти цялата история от статията на доктор Мортън в списание „Психиатрия“ и от видеоклиповете, които вероятно сте гледали в интернет. Дойдох, за да чуя вашата история. Наричате Ондовски създание. Искам да разбера защо сте толкова сигурен, че е Друг.
— Друг е подходящо название за него. Много подходящо. — Бел намества канюлата, която се е изкривила. — Чудесно название. Ще ви разкажа, докато пием чай и похапваме кифлички. Да се качим в работната стая на Брад. Там ще ви разкажа. И ще ви убедя. О, да.
— Брад…
— Брад знае всичко. — Дан размахва разкривената си съсухрена ръка пренебрежително. — Добро момче е той, нищо че е гей. — Холи има време да си помисли, че когато си на деветдесет, дори мъже с двайсет години по-възрастни от Брад Бел сигурно ти се струват момчета. — И е умен. Не е нужно да ми разказвате историята си, ако не желаете — въпреки че ми е интересно да чуя някои подробности, — но преди да ви кажа какво знам аз, настоявам да ми кажете какво ви накара да заподозрете Ондовски.