Молбата му е основателна и Холи излага причините… колкото и неоснователни да са.
— Не ми даваше мира най-вече малкото снопче косми до устата му — завършва тя. — Сякаш си е сложил изкуствени мустаци и толкова е бързал, докато ги е свалял, че не е успял да махне всичко. Само че, ако може да променя изцяло външния си вид, за какво са му притрябвали мустаци?
Бел махва пренебрежително с ръка.
— Вашият Друг имаше ли окосмяване по лицето?
Холи се замисля смръщено. Първият човек, в когото се беше превъплътил Другия (доколкото тя знаеше), санитар на име Хийт Холмс, нямаше брада или мустаци. Нито пък вторият. Третата му жертва имаше брада тип „катинарче“, но когато Холи и Ралф се изправиха лице в лице с Другия в пещерата в Тексас, той още не беше завършил трансформацията си.
— Да, така мисля. Какво искате да кажете?
— Струва ми се, че не могат да добиват окосмяване по лицето — отговаря Дан Бел. — Мисля, че ако видите подобно същество голо… Предполагам, че не сте го виждали гол, нали?
— Не — казва Холи и не може да не добави: — Гадост. Това кара Дан да се усмихне.
— Ако го бяхте видели гол, мисля, че нямаше да видите окосмяване по слабините. Нито под мишниците.
— Съществото, което видяхме в пещерата, имаше коса на главата. Ондовски има коса. Джордж също.
— Кой е Джордж?
— Това име дадох на мъжа, доставил колета с бомбата в училище „Макриди“.
— Джордж. Разбирам. — Дан се замисля за момент. Тънка усмивчица докосва ъгълчетата на устните му. После се стопява.
— Косата на главата обаче е нещо различно, нали? Децата имат коса по главата преди пубертета. Някои се раждат с коса.
Холи разбира аргумента му и се надява да е истински аргумент, а не просто проява на психично заболяване.
— Има и други неща, които атентаторът — Джордж, ако така ще го наричаме — не може да промени, както променя външния си вид — продължава Дан. — Трябва да си облече фалшива униформа и да носи фалшиви очила. Нуждае се от фалшив микробус и фалшив четец за етикети. Нуждае се и от фалшиви мустаци.
— Възможно е и веждите на Ондовски да са изкуствени — казва Брад, който влиза с поднос в ръце. На него има две чаши чай и чиния, отрупана с кифлички. — Но едва ли. Разглеждах снимките му, докато очите ми изтекоха. Възможно е да си е сложил импланти, за да подсили първоначалния лек мъх. Както веждите на бебетата са просто мъх. — Той се навежда да остави подноса върху ниската масичка.
— Не, не, да отидем в работната ти стая — казва Дан. — Време е да запретнем сериозно ръкави. Госпожо Гибни — Холи, — ще ме буташ ли? много съм уморен.
— Разбира се.
Минават покрай просторна трапезария и огромна кухня. В края на коридора има механизиран стол, монтиран на стълбището, който се изкачва до втория етаж по метална релса. Холи се надява да е по-надежден от асансьора във Фредерик Билдинг.
— Брад го инсталира, когато краката ми отказаха — обяснява Дан. Брад подава подноса на Холи и прехвърля стареца на стола с лекотата на дълга практика. Дан натиска едно копче и започва да се изкачва. Брад взима подноса и двамата с Холи тръгват успоредно със стола, който се движи бавно, но сигурно.
— Къщата е прекрасна — отбелязва Холи. Сигурно е много скъпа е неизказаното заключение.
Дан обаче прочита мислите ѝ.
— От дядо ми е. Имаше фабрики за преработка на дървесина и производство на хартия.
На Холи ѝ просветва. Шкафът с консумативите в „Търси се“ е пълен с копирна хартия „Бел“. Дан вижда изражението ѝ и се усмихва.
— Да, точно така, „Хартиени изделия Бел“, сега част от чуждестранен конгломерат, който запази името. До 20-те години на двайсети век дядо ми имал фабрики из цял Западен Мейн — в Луистън, Лисбън Фолс, Джей, Меканик Фолс. Сега всички са порутени или преобразени в търговски центрове. Загубил по-голямата част от богатството си при финансовия срив от 29-а и по време на Депресията. Същата година, през която съм се родил аз. С баща ми не хванахме от охолния живот, трябваше да работим за прехраната си. Но успяхме да задържим къщата.
На втория етаж Брад премества Дан в друга инвалидна количка и му закачва нова бутилка кислород. Етажът, изглежда, е зает изцяло от едно голямо помещение, където на декемврийската светлина е отказан достъп. Прозорците са покрити с черни завеси. На две големи бюра има четири компютъра, няколко игрални конзоли, вероятно последен модел, купища аудиотехника и телевизор с гигантски плосък екран. По стените има монтирани няколко тонколони. Други две са разположени от двете страни на телевизора.