Холи най-накрая е отхапала от кифличката, но сега отваря уста и допуска неприятна на вид струя трохи да се изсипе върху чинията и хартиената кърпа в скута ѝ.
— От години?
— Да — потвърждава Дан. — Брад знае, откакто беше на двайсет и няколко. Работи с мен по случая още от 2005-а или там някъде. Нали, Брад?
— Малко след това беше — отговаря Брад, след като преглъща залъка си.
Дан свива рамене. Движението, изглежда, му причинява болка.
— Всичко започва да се слива, когато си на моята възраст — казва той, след което се обръща с почти яростен поглед към Холи. Рунтавите му вежди (без никакво съмнение естествени) са свъсени. — Но не и Ондовски, както се нарича сега. Всичко, свързано с него, е ясно в ума ми. От самото начало… или поне от момента, когато се захванах с него. Приготвили сме ти цяла презентация, Холи. Брад, готово ли е първото видео?
— Всичко е готово, дядо. — Брад взима айпад и включва с дистанционното големия телевизор. Екранът е син и на него пише единствено В ГОТОВНОСТ.
Холи се надява и тя да е готова.
10
— Бях на трийсет и една, когато го видях за пръв път — започва разказа си Дан. — Знам, защото жена ми и синът ми организираха скромно тържество по случай рождения ми ден предишната седмица. Хем ми се струва, че е минало страшно много време, хем сякаш беше вчера. Тогава още бях патрулиращ полицай. С Марсел Дешан бяхме паркирали край Марджинал Уей зад една преспа и дебнехме коли, движещи се с превишена скорост, което не се случваше често в делнична сутрин. Ядяхме понички и пиехме кафе. Помня, че Марсел ме подкачаше за корицата на книга, която бях илюстрирал, и ме питаше какво мисли жена ми за рисунките ми на секси мацки по бельо. Тъкмо му обяснявах, че жена ми е позирала за тази илюстрация, когато един мъж дотича до патрулката и почука на прозореца. — Той се смълчава и поклаща глава. — Човек винаги помни къде е бил, когато научи лоша вест, нали?
Холи се замисля за деня, в който е разбрала, че Бил Ходжис е умрял. Тогава Джером едва бе сдържал сълзите си.
— Марсел отвори прозореца и попита мъжа дали има нужда от помощ. Той отговори отрицателно. Носеше малък транзистор — по онова време използвахме такива вместо айподи и мобилни телефони — и ни попита дали сме чули какво се е случило в Ню Йорк.
Дан спира, за да нагласи канюлата и да настрои притока на кислород от бутилката, закачена за количката.
— Не бяхме чули нищо освен съобщенията по полицейското радио, затова Марсел го изключи и пусна обикновеното радио. Намери емисия новини. Ето за това говореше мъжът. Пускай първия, Брад.
Внукът на Дан е сложил електронния си таблет в скута.
Натиска нещо по него и се обръща към Холи:
— Ще го пусна на телевизионния екран. Един момент… добре, готово.
На екрана, на фона на мрачна музика, се изписва заглавие от стара новинарска емисия. НАЙ-ТЕЖКАТА ВЪЗДУШНА КАТАСТРОФА В ИСТОРИЯТА. Следва ясен черно-бял запис на градска улица, която изглежда като ударена от бомба.
— Страшните последици от най-тежкото авиопроизшествие в човешката история! — съобщава говорителят. — На тази улица в Бруклин лежат разбитите останки на пътнически самолет, който се сблъска с друг самолет в мъгливото небе над Ню Йорк. — На опашката на самолета — или каквото е останало от нея — Холи прочита ЮНАЙ. — Машината на „Юнайтед Еърлайнс“ се вряза в жилищна сграда, при което има шестима загинали на земята и осемдесет и четири души пътници и екипаж.
Сега Холи вижда пожарникари със старомодни шлемове да пъплят из отломките. Някои носят носилки, върху които лежат завързани с каиши и покрити с одеяла трупове.
— По принцип — продължава говорителят — този полет на
„Юнайтед“ и самолетът на „Транс Уърлд Еърлайнс“, с който се сблъска, е трябвало да се разминат на километри, но самолетът на „Транс Уърлд“ — полет 266 с четирийсет и четирима души пътници и екипаж — се отклонил много от курса си. Той падна на Статън Айланд.
Още покрити трупове върху носилки. Огромно самолетно колело с разкъсана гума и бълващо пушек. Камерата приближава останките от полет 266 и Холи вижда коледни подаръци, опаковани с пъстра хартия, пръснати наоколо. Камерата показва един от тях в близък план и се вижда малък Дядо Коледа, закачен на панделката. Дядо Коледа пуши и е почернял от сажди.
— Спри тук — казва Дан. Брад натиска нещо на таблета и екранът на големия телевизор отново става син.
Дан се обръща към Холи.