— Следващият път, когато се появява — доколкото ми е известно, разбира се, — е в Детройт — казва Дан. — През 1967. По време на така наречения Детройтски бунт или Бунтът на 12-а улица, който започна с нахлуването на полицията в нелицензиран нощен клуб и постепенно обхвана целия град. Четирийсет и трима загинали, хиляда и двеста ранени. Това беше водещата новина в продължение на пет дни, толкова време сблъсъците не стихваха. Този запис е от независим канал, излъчен във вечерните новини на Ен Би Си. Пускай го, Брад.
Репортер стои пред горяща витрина на магазин и интервюира чернокож мъж със стичаща се по лицето му кръв. Мъжът говори почти несвързано от мъка. Казва, че химическото му чистене гори отсреща и че не знае къде са жена му и дъщеря му. Изчезнали са в метежите из града.
— Загубих всичко — казва той. — Всичко.
А репортерът, който този път се казва Джим Ейвъри, със сигурност е от някоя местна телевизия. По-пълен е от „Пол Фрийман“, почти дебел, и е нисък (мъжът, от когото взима интервю, се извисява над него) и оплешивява. Различен модел, същият шаблон. В дебелото лице е заровен Чет Ондовски. И Пол Фрийман. И Дейв Ван Пелт.
— Как попаднахте на този репортаж, господин Бел? Как, за бога…
— Дан, забрави ли? Говорим си на „ти“.
— Как успя да видиш, че приликата не е обикновена прилика?
Дан и внук му се споглеждат с усмивка. Холи наблюдава това мимолетно огледално изображение и отново си мисли:
„Различни модели, същият шаблон“.
— Видя картините в коридора, нали? — пита Брад. — Това беше другата работа на дядо в полицейския участък. Има вродена дарба.
На Холи отново ѝ просветва. Тя се обръща към Дан.
— Правел си скици на заподозрени лица. Това е била втората ти работа в полицията!
— Да, макар че не правех просто скици. Не бях просто график. Рисувах портрети. — Той се замисля и добавя: — Чувала си как някои хора твърдят, че никога не забравят дадено лице, нали? Повечето преувеличават или направо лъжат. Аз не преувеличавам. — Старецът говори с делови тон. „Тази дарба му е по рождение — мисли си Холи. — Може би някога го е изумявала. Сега я приема за даденост“.
— Виждал съм го в процес на работа — казва Брад. — Ако артритът не му беше сковал ръцете, сега би могъл да се обърне с лице към стената и да те нарисува за двайсет минути, Холи, и всеки детайл ще е точен. Картините в коридора са все на престъпници, заловени благодарение на портретите на дядо.
— Въпреки това… — започва тя колебливо.
— Да помниш лица не е най-важното — казва Дан. — Не ми е от помощ, когато правя портрет на заподозрян, защото не съм го виждал лично. Разбираш ли?
— Да. — Холи се интересува от това и по други причини освен идентифицирането на Ондовски в различните му облици. Интересува я, защото все още се учи на следователска работа.
— Свидетелят идва. В някои случаи — като кражба на кола или въоръжен грабеж — идват няколко свидетели. Те описват извършителя. Само че е като със слепците и слона. Знаеш ли тази история?
Холи я знае. Слепецът, който хваща опашката на слона, си мисли, че е лиана. Слепецът, който хваща хобота, си мисли, че е питон. Слепецът, който хваща крака, е убеден, че е хванал ствола на стара палма. Накрая се сбиват в спор кой е прав.
— Всеки свидетел вижда извършителя по различен начин
— продължава Дан. — А ако свидетелят е един, го вижда по различен начин през различните дни. Не, не, казват, сбърках, лицето е твърде дебело. Твърде слабо е. Имаше брада. Не, мустаци бяха. Очите му бяха сини. Не, сега като се замисля, май всъщност бяха сиви.
Той отново поема голяма глътка кислород. Изглежда още по-уморен. С изключение на очите в лилавите им орбити. Те искрят. Съсредоточени са. Холи си мисли, че ако съществото Ондовски види тези очи, може и да се уплаши. Може да поиска да ги затвори преди да са видели твърде много.
— Моята работа е да прозра отвъд вариациите и да открия сходствата. Това е истинската дарба и това влагам в картините си. Това вложих и в първите си рисунки на този тип. Виж. От страничния джоб на количката той изважда малка папка и ѝ я подава. Вътре има няколко листа тънка хартия, станала чуплива с времето. На всяка от скиците има различна вариация на Чет Ондовски. Не са толкова подробни, колкото галерията с престъпници в коридора, но въпреки това са забележителни. На първите три са Пол Фрийман, Дейв Ван Пелт и Джим Ейвъри.