— По памет ли ги нарисува? — пита Холи.
— Да. — Дан отново не се хвали, а просто излага факт. — Първите три нарисувах малко след като видях Ейвъри. През лятото на 67-а. Направих и копия, но това са оригиналите.
Брад казва:
— Не забравяй за кое време говорим, Холи. Дядо е видял тези мъже по телевизията преди да се появят видеото, телевизорът с функция за запис и интернет. Подобни репортажи се излъчвали по веднъж. Налагало се е да разчита на паметта си.
— А останалите? — Тя разгъва другите три рисунки като ветрило от карти. Лица с различна коса, различни очи и усти, различни бръчки, на различна възраст. Все различни модели от същия шаблон. Всичките Ондовски. Вижда го, защото е видяла слона. Фактът, че Дан Бел го е забелязал толкова отдавна, е удивителен. Той е истински гений.
Старецът посочва рисунките в ръката ѝ една по една.
— Това е Реджиналд Холдър. Той се включи от Уестфийлд, Ню Джърси, след като Джон Лист уби цялото си семейство. Интервюира разплакани приятели и съседи. Следващият е Хари Вейл, който предаваше от Калифорнийския университет, когато чистачът Едуард Алауей застреля шестима души. Вейл се беше озовал на местопрестъплението още преди кръвта да изсъхне и интервюираше оцелелите. Последният, не се сещам за името…
— Фред Либерманенбах — казва Брад. — Кореспондент на канал WKS в Чикаго. Отразил натравянето с тиленол през 1982 година. Седем умрели. Разговарял със скърбящите роднини. Имам видеозаписи от всички тези случаи, ако искаш да ги видиш.
— Брад има много записи, открихме седемнайсет различни версии на твоя Чет Ондовски — казва Дан.
— Седемнайсет ли? — Холи е изумена.
— Това са само тези, за които знаем. Няма нужда да ги гледаме всичките. Събери първите три рисунки и ги вдигни пред екрана на телевизора, Холи. Не е прожектор, но ще свърши работа.
Тя ги вдига пред синия екран, макар да знае какво ще види.
Едно лице.
Лицето на Ондовски. Същество като Другия.
12
Докато слизат на долния етаж, Дан Бел не седи на механизирания стол, а по-скоро се е излегнал. Вече не е просто уморен, а изцеден. Холи не иска да го изтощава още повече, но се налага.
Дан Бел също е наясно, че не са приключили. Моли Брад да му донесе малко уиски.
— Дядо, докторът каза…
— Майната му на доктора и неговите превземки — срязва го Дан. — Малко уиски ще ме ободри. Ще довършим, ти ще покажеш на Холи последното… нещо… и после ще полегна. Тази нощ спах непробудно и се обзалагам, че и довечера ще е същото. Такова бреме ми падна от плещите.
„Но сега това бреме се прехвърли върху моите плещи — мисли си Холи. — Иска ми се Ралф да беше тук. Още повече ми се иска Бил да беше тук“.
Брад донася на дядо си уиски, едва покриващо дъното на малка чашка с картинки на семейство Флинтстоун. Дан я поглежда кисело, но я приема без възражения. От страничния джоб на инвалидната количка изважда аптекарско шишенце с лесно отвъртаща се капачка, подходяща за старци. Изтръсква едно хапче, а пет други се пръсват на земята.
— Да му се не види. Вдигни ги, Брад.
— Аз ще ги събера — казва Холи и ги събира. Дан междувременно лапва хапчето и го преглъща с уискито.
— Това никак не е полезно, дядо — укорява го Брад.
— На погребението ми никой няма да каже, че съм умрял млад и красив — отвръща Дан. Бузите му са възвърнали малко от цвета си и той отново седи изправен на стола. — Холи, имам около двайсет минути преди действието на тези няколко капки уиски да премине. Най-много половин час. Знам, че имаш още въпроси, а аз трябва да ти покажа още нещо, но да опитаме да действаме бързичко.
— Джоел Либерман — казва тя. — Психиатърът, при който си започнал да ходиш в Бостън през 2018-а.
— Какво имаш предвид?
— Не си тръгнал на терапия, защото си се боял, че си луд, нали?
— Не, разбира се. Отидох по същите причини, поради които ти вероятно си отишла при Карл Мортън с книгите му и лекциите за хора с необичайни неврози. Отидох, за да разкажа всичко, което знам, на човек, на когото му плащат, за да слуша. И да открия някой друг, който има причини да вярва в невероятното. Търсех теб, Холи. Също както ти си търсила мен.
„Да. Вярно е. Въпреки това — мисли си тя — е цяло чудо, че се намерихме. Или съдба. Или божествена намеса“.
— Въпреки че Мортън е променил всички имена и места в статията си, Брад лесно те издири. Съществото, което се нарича Ондовски, не е правило репортажи от пещерата в Тексас, между другото. С Брад прегледахме всички записи от новинарските емисии.