Първо прочита текстовите съобщения.
Пийт: Всичко наред ли е, Х? Аз поддържам огъня, тъй че ти върши, каквото имаш да вършиш. Ако имаш нужда от нещо, ми се обади.
Холи се усмихва.
Барбара: Филмите са при мен. Изглеждат интересни. Мерси, ще ти ги върна.
Джером: Май попаднах на следа във връзка с кафявия лабрадор. В Парма Хайтс. Отивам да проверя. Ако се нуждаеш от нещо, ми звънни на мобилния. Не се колебай.
Последното съобщение също е от Джером:
Холибери.
Въпреки всичко, което е научила в къщата на Лафайет Стрийт, тя не може да сдържи смеха си. Както ѝ сълзите. Те всички държат на нея и тя държи на тях. Невероятно е. Ще се опита да мисли за това, докато се разправя с майка си. Вече знае как свършва всяко от гласовите съобщения на Шарлот.
„Холи, къде си? Обади ми се“. Това е първото съобщение.
„Холи, трябва да говоря с теб за свиждането при вуйчо ти този уикенд. Обади ми се“. Второто.
„Къде си? Защо ти е изключен телефонът? Много си несъобразителна. Ами ако те търся по спешност? Обади ми се!“ Третото.
„Онази жена от „Живописни хълмове“, госпожа Брадок, никак не ми харесва, ужасно е високомерна, обади се и каза, че вуйчо Хенри е много разстроен! Защо не ми отговаряш? Обади ми се!“ Четвъртото е доста дълго.
Петото е съвсем кратко: „Обади ми се!“
Холи влиза в банята, отваря чантата за дреболийки и изпива един аспирин. После коленичи и сплита ръце на ръба на ваната.
— Боже, аз съм Холи. Сега трябва да се обадя на майка си. Напомни ми, че мога да отстоявам позицията си, без да бъда зла и противна и да вдигам скандали. Помогни ми да изкарам още един ден, без да паля цигара, още ми се пуши, особено в такива моменти. Бил продължава да ми липсва, но се радвам, че Джером и Барбара са до мен. Пийт също, макар понякога да вдява бавно. — Понечва да стане, но отново пада на колене.
— Ралф също ми липсва и се надявам да си прекарва добре на семейната почивка.
Така бронирана (поне се надява), Холи се обажда на майка си. Говори предимно Шарлот. Фактът, че Холи не иска да ѝ каже къде е, какво прави и кога ще се върне, много я ядосва. В гнева ѝ обаче се долавя страх, защото Холи е избягала. Холи има собствен живот. Това не е било предвидено.
— Каквито и да ги вършиш, задължително трябва да се прибереш през уикенда — казва Шарлот. — Трябва да отидем да видим Хенри заедно. Ние сме неговото семейство. Единственото, което му е останало.
— Може да не успея, мамо.
— Защо? Искам да знам защо!
— Защото… — Защото разследвам случай. Така би казал Бил. — Защото имам работа.
Шарлот се разплаква. От близо пет години това винаги е последното, до което прибягва, когато иска да се наложи над Холи. Вече не действа, но все още го прави по навик и Холи все още я боли.
— Обичам те, мамо — казва Холи и затваря.
Вярно ли е? Да. Вече не я харесва, а да обичаш някого, но да не го харесваш, е като верига с окови в двата края. Може ли да скъса веригата? Да отсече оковите? Може би. Обсъждала е многократно тази възможност с Али Уинтърс, особено след като майка ѝ каза — гордо, — че е гласувала за Доналд Тръмп (гадост). Ще го направи ли? Не сега, може би никога. Докато Холи беше малка, Шарлот Гибни ѝ втълпяваше — търпеливо, може би дори добронамерено, — че е несъобразителна, безпомощна, безперспективна, непохватна. Че е неспособна. Холи вярваше на това, докато не срещна Бил Ходжис, който я смяташе за способна. Сега има собствен живот и често се чувства щастлива. Ако скъса всякакви връзки с майка си, ще омаловажи постигнатото.
„Не искам да се чувствам неспособна — мисли си Холи, докато сяда на леглото в хотелската стая. — Вече съм го преживяла“.
— И ми е останала обицата на ухото — добавя на глас. Изважда кока-кола от хладилника (проклет кофеин). После отваря приложението за запис на телефона и продължава доклада си за Ралф. Също като молитва, отправена към Бог, в който не вярва напълно, това ѝ избистря мислите и когато приключва, вече знае, че ще продължи разследването.
14
От доклада на Холи Гибни до детектив Ралф Андерсън:
Ралф, сега ще се опитам да ти предам дословно разговора си с Дан и Брад Бел, докато още е пресен в съзнанието ми. Няма да е напълно точен, но ще се постарая. Трябваше да го запиша, но не се сетих. Все още имам много да уча за следователската работа. Само се надявам да имам този шанс.