Виждах, че господин Бел — старият господин Бел — искаше да продължи, но щом действието на глътката уиски премина, не можеше повече. Каза, че трябва да легне да поспи, и напомни на Брад за някакви аудиозаписи. В онзи момент не разбрах. Сега вече знам.
Внук му го закара в спалнята, но първо ми даде айпада си и отвори фотогалерия. Докато него го нямаше, разгледах снимките два пъти и още ги прехвърлях, когато Брад се върна. Седемнайсет снимки, всички извадени от видеоклипове в интернет, всички на Чет Ондовски в различните му…
[Пауза]
В различните му превъплъщения, мисля, че това е точната дума. И една осемнайсета снимка. Снимка на Филип Ханиган пред клуб „Пулс“ отпреди четири години. Без мустаци, с руса, не тъмна коса, по-млад от Джордж на записа от охранителната камера с фалшивата куриерска униформа, но несъмнено беше той. Имаше същото лице. Същото лисиче лице. Но различно от лицето на Ондовски. В никакъв случай не беше Ондовски.
Брад се върна с шише и две малки чаши.
— Уискито на дядо — каза той. — „Мейкърс Марк“. Искаш ли капка? — Когато отказах, той сипа доста в едната чаша.
— На мен ми е нужно. Дядо каза ли ти, че съм гей? Абсолютен гей?
Отвърнах, че ми е казал, и Брад се усмихна.
— Така започва всеки разговор за мен. Иска да го изясни от самото начало, да се знае, да покаже, че няма нищо против. Но, естествено, че има. Обича ме, но не му се нрави, че съм гей.
Когато му казах, че аз изпитвам нещо подобно към майка си, той се усмихна и заяви, че имаме нещо общо. Предполагам, че е прав.
Каза, че дядо му открай време се интересува от онова, което наричал „втория свят“. Истории за телепатия, призраци, необяснимо изчезнали хора, светлини в небето.
— Някои хора колекционират марки. Дядо ми колекционира истории за втория свят. Имах своите съмнения до този случай.
Той посочи таблета, където снимката на Джордж още беше на екрана. Джордж с колета с бомбата, докато чака да го пуснат в сградата на училището.
Брад продължи:
— Сега ми се струва, че мога да повярвам на всичко от летящи чинии до клоуни убийци. Защото наистина има втори свят. Съществува, защото хората отказват да повярват в съществуването му.
Вярно е, Ралф. Ти също го знаеш. Така съществото, което убихме в Тексас, беше оцеляло толкова дълго.
Помолих Брад да ми обясни защо дядо му е чакал толкова дълго, макар вече да имах известна представа.
Той отвърна, че дядо му смятал съществото за безобидно. Нещо като екзотичен хамелеон, ако не последният, то един от последните от своя вид. Това, че се храни със скръб и болка, може и да е неприятно, но не се различава особено от червеите, които се хранят с гнила плът, или мишеловите и лешоядите, хранещи се с останките на убити по пътищата животни.
— Койотите и хиените се изхранват по същия начин — каза Брад. — Те са чистачите на животинското царство. Ние по-добри ли сме? Нима хората не забавят ход, за да огледат по-добре някоя катастрофа на магистралата? Това също са жертви на пътя.
Аз отвърнах, че винаги извръщам поглед. И се моля катастрофиралите хора да не са пострадали.
Той заяви, че в такъв случай аз съм изключение. Според него повечето хора обичат болката, стига да не я изпитват те. После попита:
— Сигурно не гледаш филми на ужасите, нали?
Гледам, Ралф, но тези филми са измислица. Когато режисьорът извика „стоп“, момичето, чието гърло е било прерязано от Джейсън или Фреди, става и отива да си вземе кафе. Но след този случай може и да…
[Пауза]
Няма значение, да не се отклонявам от темата. Брад каза:
— За всеки клип с убийства или бедствия, които сме събрали с дядо, има още стотици. Може би хиляди. Новинарите имат израз за репортажите: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. Така е, защото новините, които привличат най-много зрители, са лошите новини. Убийства. Експлозии. Автомобилни катастрофи. Земетресения. Цунами. Хората обичат такива неща, а ги обичат още повече сега, когато има заснети с мобилни телефони кадри. Знаеш ли колко гледания има записът от „Пулс“, докато Омар Матин още вилнее вътре? Милиони. Милиони.
Каза, че господин Бел си мислел, че това рядко срещано създание прави същото като зрителите на новините: храни се от трагедии. Чудовището — не го наричал Другия — просто имало късмет да живее по-дълго с този начин на хранене. Господин Бел се задоволявал да го наблюдава и да му се диви, докато не видял снимката от охранителната камера на атентатора в училището. Той има забележителна памет за лица и знаел, че е виждал друга версия на същото лице при друга трагедия, не много отдавна. На Брад му отнело по-малко от час да открие Филип Ханиган.