— До момента съм намерил атентатора от училището три пъти. — Брад ми показа снимки на мъжа с лисичето лице — все различни, но винаги на Джордж — от три различни репортажа. От урагана Катрина през 2005 г. От поредицата от торнада в Илинойс през 2004. И от Световния търговски център през 2001. — Сигурен съм, че има и други, но нямах достатъчно време да ги издиря.
— Може да е различен човек. Или същество. — Мислех си, че ако има двама — Ондовски и онзи, когото убихме в Тексас, — то може да има и трима. Или четирима. Или десет. Помня, че гледах едно предаване за застрашени видове по Пи Би Ес. Останали са само шейсет черни носорога в света, само седемдесет амурски леопарда, но те са много повече от три на брой.
— Не — отсече Брад. — Същият е. Попитах го защо е толкова сигурен.
— Дядо правеше полицейски скици. Аз понякога слагам подслушвателни устройства със съдебна заповед, а няколко пъти съм оборудвал с микрофони ПП. Знаеш ли какво означава ПП?
Разбира се, че знаех. Полицаи под прикритие.
— Микрофоните вече не се слагат под блузата — обясни Брад. — Сега използваме фалшиви копчета или игли за вратовръзки. Веднъж инсталирах микрофон в буквата Б от логото на „Ред Сокс“ на една шапка. Б като бръмбар, схващаш ли? Но това е само част от задълженията ми. Гледай сега.
Той придърпа стола си към моя, за да гледаме заедно екрана на таблета. Отвори приложение на име „VocaKnow“. Вътре имаше няколко файла. Единият беше озаглавен „Пол Фрийман“. Това е превъплъщението на Ондовски, което предава от мястото на самолетната катастрофа през 1960, ако помниш.
Брад натисна копче и чух гласа на Фрийман, само че поясен и без смущения. Каза, че е изчистил аудиозаписа и е отстранил фоновите шумове. Нарече този процес „да подсладиш записа“. Гласът се разнесе от говорителя на таблета. На екрана виждах гласа така, както се виждат звуковите вълни в долната част на екрана на телефон или таблет, когато натиснеш иконата с микрофона, за да изпратиш аудио съобщение. Брад нарече това гласова спектрограмна разпечатка и твърди, че е лицензиран експерт по гласов спектрограмен анализ. Явява се в съда като вещо лице.
Забелязваш ли, че в случая действа онази сила, за която говорихме, Ралф? Аз я забелязвам. Дядо и внук. Единият експерт по образи, другият — по звук. Без двамата заедно това нещо, техният Друг, още щеше да носи различни лица и да се крие пред очите на всички. Някои хора биха го нарекли шанс или съвпадение, като да познаеш печелившите числа от лотарията, но аз не вярвам в това. Не мога и не искам.
Брад пусна речта на Фрийман от самолетната катастрофа да се повтаря. След това отвори звуковия файл от репортажа на Ондовски пред училището и също го пусна да се повтаря. Двата гласа се насложиха един върху друг в абсолютно неразбираема какофония. Брад изключи звука и посочи с пръст двете спектрограми — тази на Фрийман в горната половина на екрана, а тази на Ондовски — в долната.
— Виждаш, нали? — попита той и естествено, аз го видях. Същите върхове и спадове вървяха и на двете графики, почти в пълен синхрон. Имаше няколко дребни разлики, но на практика това беше един и същи глас, макар записите да бяха направени с шейсет години разлика. Попитах Брад как може двете вълни да изглеждат толкова еднакви, след като Фрийман и Ондовски произнасят различни думи.
— Лицето му се променя, тялото му се променя, но гласът му си остава същият — отговори Брад. — Защото всеки глас е уникален. Той се опитва да го промени — понякога говори по-високо, друг път по-ниско, понякога дори се опитва да вкара акцент, — но не се старае особено.
— Защото е уверен, че физическите промени са достатъчни, както и смяната на мястото.
— Така мисля — каза Брад. — Ето още нещо. Всеки човек има и уникален начин на изричане на думите. Определен ритъм, който зависи от дишането. Виж върховете. Тук Фрийман натъртва някои думи. Виж спадовете, когато си поема въздух. А сега виж графиката на Ондовски.
Еднакви бяха, Ралф.
— Има и още нещо — продължи Брад. — И двата гласа спират на някои думи, винаги съдържащи С или Ц. Мисля, че в някакъв момент, Бог знае колко отдавна, това същество е фъфлело, но, разбира се, един телевизионен журналист не бива да фъфли. Преодолял е говорния дефект, като се е научил да докосва с език небцето си, а не зъбите, защото така се получава фъфленето. Едва доловимо е, но го има. Слушай.
Пусна ми част от записа на Ондовски пред училището, в който казва „Експлозивът се е намирал или в централния офис…“