Попита ме дали го чувам. Аз го помолих да го пусне отново, за да съм сигурна, че не си внушавам. Не си внушавах. Ондовски казва: „Взривното у… строй… ство вероятно било в офи… са на админи… стра… цията“.
След това ми пусна запис на Пол Фрийман от самолетната катастрофа през 1960-а. Фрийман казва: „Изхвърчало е от задната част на самолета, цялото в пламъци“. Чух ги отново, Ралф. Едва доловимите паузи преди С и Ц. Езикът докосва небцето, за да предотврати фъфленето.
Брад отвори трета спектрограма на таблета. Този път от интервюто на Филип Ханиган с младия мъж пред клуб
„Пулс“, момчето с размазаната спирала по бузите. Не чувах гласа на младежа, защото Брад го беше отстранил заедно с всички фонови шумове като сирени и викове на хора. Чуваше се само Ханиган, само Джордж, и сякаш беше при нас в стаята.
— Какво стана вътре, Родни? Как успя да се спасиш? Брад ми пусна записа още три пъти. Върховете и спадовете на спектрограмата съвпадаха с другите две, които продължаваха да вървят над нея — спектрограмите на Фрийман и Ондовски. Това беше техническият аспект, Ралф, и го оценявах, но онова, което истински ме стресна и от което ме побиха тръпки, бяха паузите. Една кратка на „какво стана“, няколко по-дълги на „се спасиш“, което сигурно е особено трудно за произнасяне за хора с такива проблеми в говора.
Брад ме попита дали е достатъчно и аз отвърнах, че е достатъчно. Никой, преживял онова, което преживяхме ние, не би казал, че е достатъчно, но за мен беше. Той не е същото същество, което трябва да изпада в хибернация по време на трансформацията си и не се вижда на видеозаписи, но определено му е първи или втори братовчед. Толкова много неща не знаем за тези създания и вероятно никога няма да ги научим.
Сега трябва да прекъсна, Ралф. Днес съм само на един геврек, сандвич с пилешко и кифличка. Ако не хапна нещо скоро, сигурно ще припадна.
Ще продължа по-късно.
15
Холи си поръчва от „Доминос“ — малка пица със зеленчуци и голяма кола. Когато младежът пристига, му дава бакшиш по правилото на Бил Ходжис: петнайсет процента от сметката, ако обслужването е прилично, двайсет, ако е добро. Този младеж пристига бързо, затова му дава цялата сума.
Сяда на малката маса до прозореца, дъвче и гледа как здрачът се спуска над паркинга на „Ембаси Суитс“. Лампичките на коледната елха долу примигват, но Холи никога през живота си не е изпитвала такава липсва на коледно настроение. Днес е разглеждала само изображения на телевизионен екран и спектрограми на таблет. Утре, ако всичко върви по план, както се надява (таи тази своя надежда), ще се изправи лице в лице със съществото. Това ще е страшно.
Но трябва да го направи — няма избор. Дан Бел е прекалено стар, а Брад Бел е прекалено уплашен. Директно ѝ е отказал, дори след като Холи му е обяснила, че онова, което възнамерява да направи в Питсбърг, няма да го изложи на опасност.
— Няма как да си сигурна — каза Брад. — Та това същество може да владее телепатия.
— Сблъсквала съм се с подобно създание — отговори тя. — Ако владееше телепатия, Брад, аз щях да съм мъртва, а то живо.
— Няма да дойда. — Устните на Брад трепереха. — Дядо има нужда от мен. Сърцето му е много слабо. Нямаш ли приятели?
Тя има приятели и един от тях е много добър полицай, но дори Ралф да е в Оклахома, би ли го изложила на такъв риск? Той има семейство. Тя няма. А що се отнася до Джером… не.
В никакъв случай. Намеренията ѝ за Питсбърг в зараждащия се план не би трябвало да представляват опасност, но Джером ще настоява да участва докрай, а това ще е опасно. Остава Пийт, но партньорът ѝ е почти изцяло лишен от въображение. Би се включил с готовност, но ще приеме цялата работа на шега, а Чет Ондовски е създание, с което шега не бива.
На младини Дан Бел може би би се спуснал по следите на превъплъщенеца, но дори тогава би се задоволил само да го наблюдава с интерес. Вероятно дори би изпитвал съчувствие. Но сега нещата са се променили. Сега съществото вече не се задоволява да се храни с последствията от трагедии и да лапа скръб и болка преди кръвта да изсъхне.
Този път то е предизвикало кървавата баня и ако му се размине веднъж, ще го направи отново. Следващия път жертвите може да са повече, а Холи няма да допусне това.
Отваря лаптопа върху паянтовото подобие на бюро в стаята и вижда имейла от Брад Бел, който очаква.
Прилагам онова, за което ме помоли. Моля те, използвай материалите разумно и не ни замесвай повече. Направихме каквото можахме.
„Ами, не съвсем“, мисли си Холи. Сваля прикачените файлове и после звъни на мобилния телефон на Дан Бел. Очаква отново да вдигне Брад, но този път е старецът и май е относително бодър. Нищо не действа така освежаващо като следобедната дрямка; Холи подрямва винаги когато може, но напоследък има тази възможност много по-рядко, отколкото би искала.