— Дан, обажда се Холи. Може ли да ти задам още един въпрос?
— Давай.
— Как си сменя работата, без да го разкрият? Все пак живеем в епохата на социалните мрежи. Не разбирам как успява. В продължение на няколко секунди се чува само тежкото му, подпомогнато от кислородната бутилка дишане. После той отговаря:
— С Брад обсъждахме въпроса. Имаме някои идеи. Той… то… почакай, Брад ми дърпа проклетия телефон от ръката. Чува се откъслечен разговор, който Холи не може да разбере, но схваща по същество: старецът не обича му суфлират. Тогава заговаря Брад:
— Питаш как продължава да се мести от телевизия в телевизия, нали?
— Да.
— Добър въпрос. Наистина добър. Не сме напълно сигурни, но мислим, че се промушва.
— Моля?
— Това е израз от журналистическия жаргон. Радиоводещи и телевизионни репортери се „промушват“ в някоя местна станция, за да започнат да се катерят към по-високи постове. Навсякъде има поне един местен телевизионен канал. Малък. Без връзки с големите мрежи. С нищожна заплата. Обикновено отразява местни новини. Всичко от откриването на нов мост и благотворителни инициативи до заседания на градския съвет. Този тип започва работа в такъв канал, за да натрупа известен стаж в ефир, изкарва няколко месеца, после кандидатства в някоя от големите телевизии със записи от изявите си в малкия местен канал. Всеки, който гледа записите, веднага разбира, че го бива в работата. Истински професионалист. — Брад се разсмива горчиво. — И как иначе? Работи като журналист от поне шейсет години. Практиката води до…
Старецът го прекъсва с някакво изказване. Брад му казва, че ще ѝ предаде, но на Холи това не ѝ е достатъчно. Внезапно ѝ идва до гуша и от двамата. Денят е бил тежък.
— Брад, включи телефона на високоговорител.
— Моля? А, добре. Чудесна идея.
— Мисля, че е работил и в радиото! — изкрещява Дан. Все едно си мисли, че говори по тенекиена кутия с корда. Холи прави физиономия и отдръпва телефона по-далеч от ухото си.
— Дядо, няма нужда да викаш.
Дан снижава глас, но съвсем малко.
— По радиото, Холи! Още преди да има телевизия! А преди радиото може да е отразявал кървави трагедии за вестниците! Бог знае от колко време е на този свят.
— Също така — обажда се Брад — трябва да има забележителен архив с препоръки. Вероятно аспектът, който ти си кръстила Джордж, пише някои от препоръките на Ондовски, а онзи, когото наричаш Ондовски, пише част от препоръките на Джордж. Разбираш ли?
Холи разбира… горе-долу. Това я подсеща за един виц, който Бил ѝ е разказал, за брокери на самотен остров, които забогатяват като търгуват помежду си с дрехите на гърба си.
— Остави ме да говоря, по дяволите — сопва се Дан. — Разбирам не по-зле от теб, Брадли. Не съм изкуфял.
Брад въздъхва. Едва ли е лесно да живее с Дан Бел, мисли си Холи. От друга страна, животът с Брад Бел също едва ли е цвете за мирисане.
— Холи, работи, защото текучеството в местните канали е голямо. Някои журналисти се издигат, други сменят попрището… а той е добър в работата си.
— То — поправя го Брад. — То е добро в работата си.
Разнася се кашляне и Холи чува как Брад казва на дядо си да изпие едно хапче.
— Господи, като свекърва си!
„Феликс и Оскар си крещят през пропастта между поколенията“, мисли си Холи. От това може да излезе добър комедиен сериал, но що се отнася до придобиването на ценна информация, положението е отчайващо.
— Дан? Брад? Бихте ли престанали… — „Да се дърлите“ е изразът, който ѝ хрумва, но не може да се насили да го изрече, макар да е изнервена. — Ако обичате, прекратете дискусията си за малко.
Двамата млъкват, слава богу.
— Разбирам какво имате предвид и звучи логично, но какво ще кажете за професионалната му биография? Къде е завършил журналистика? Работодателите му не са ли се питали това? Не са ли повдигали въпроса?
Дан отговаря кисело:
— Сигурно им казва, че не е работил като журналист от известно време и сега е решил да се върне в бранша.
— Но всъщност нямаме представа — казва Брад. Звучи вбесен или защото не може да даде задоволителен отговор на въпроса на Холи (както и на своя), или се цупи, че са го нарекли „свекърва“. — Виж, имаше един тип от Колорадо, който се представял за лекар почти четири години. Пишел рецепти, дори правел операции. Може да си чела за него. Бил на седемнайсет, а се представял за двайсет и пет годишен и нямал никаква диплома за висше образование, още по-малко медицинско. Щом той е могъл да се промуши през цедката, значи и това същество би могло.