Уди Алън
Ако импресионистите бяха зъболекари
Квит сме
Списъците на Метерлинг
Издателство „Винъл и синове“ най-сетне публикува дългоочаквания първи том от списъците с прането на Метерлинг („Сборник списъци с прането на Ханс Метерлинг“, т.1, с.437, с предговор от 32 страници, индекс, цена 18,75 долара) с компетентен коментар от Гюнтер Айзенбуд, известен изследовател на Метерлинг. Издаването на списъците отделно, преди да излязат и четирите обемисти тома събрани съчинения, е не само достойно за похвала, но и много умно дело, защото тази безкомпромисна и блестяща книга веднага ще погребе неприятните слухове, че след като обра богатите плодове от романите, пиесата, записките, дневниците и писмата на Метерлинг, „Винъл и Синове“ се опитва да изрови още печалба от същата златна мина. Злите езици не са си направили добре сметката! Защото още първият списък с пране на Метерлинг
6 чифта шорти
4 юнашки фланелки
6 чифта сини чорапи
4 сини ризи
2 бели ризи
6 носни кърпи (без колосване)
дава ясна и почти пълна представа за личността на този буен гений, известен на съвременниците си като Перкото от Прага. Списъкът е бил нахвърлян, когато Метерлинг пише „Изповедите на чудовищното сирене“ — зашеметяваща философска творба с огромно значение, в която той доказа, че Кант не само не е бил прав за Вселената, но и не си е плащал сметките. Неприязънта на Метерлинг към колосаните дрехи е била характерна за онова време и когато му върнали вързопа в доста вдървено състояние, той се оклюмал и изпаднал в депресия. Хазайката му фрау Вайзер доверила на приятели, че „хер Метерлинг не излиза от стаята си с дни и ридае, защото са колосали шортите му“. Преди време Бройер установи връзка между твърдото бельо и постоянното подозрение на Метерлинг, че мъже с двойни брадички разпространяват слухове за него („Метерлинг: Параноидна депресивна психоза и ранните списъци“, изд. „Дайс Прес“). Темата за неспазването на инструкции се появява в единствената пиеса на Метерлинг — „Астма“, в сцената, когато Нидълман подава по погрешка прокълнатата тенис топка на Валхала.
Очебийната загадка във втория списък:
7 чифта шорти
5 юнашки фланелки
7 чифта черни чорапи
6 сини ризи
6 носни кърпи (без колосване)
са седемте чифта черни чорапи, тъй като отдавна се знае, че Метерлинг е бил едва ли не влюбен в синия цвят. И наистина, дълги години само споменаването на друга краска е можело да го вбеси както в случая с поета Рилке, когото той блъснал с главата надолу в една лайнарка, защото му казал, че харесва жени с кафяви очи. Според Анна Фройд („Чорапите на Метерлинг като израз на фалическата майка“, публ. в журнала „Психоанализа“, бр. ноември 1935 г.) внезапното му увлечение по чорапи с мрачен цвят било свързано с мировата скръб, която го била налегнала след така наречения инцидент в Байройт. Там по време на първото действие на „Тристан“ той кихнал и въздушната струя отвяла тупето от главата на един от най-богатите благодетели на операта. Всички в залата го погледнали с отвращение, но Вагнер го защитил със станалата вече крилата фраза: „Всички кихаме“. Тогава Козима Вагнер се обляла в сълзи и обвинила Метерлинг, че саботира творческите изяви на съпруга й.
Няма никакво съмнение, че Метерлинг е имал задни мисли спрямо Козима Вагнер. Известно е, че веднъж в Лайпциг той взел ръката й в своята, а четири години по-късно в Рурската долина сторил същото. По време на буря в Данциг направил непочтена забележка относно прасците й и тогава тя решила, че е по-добре да не го вижда повече. Метерлинг се прибрал у дома покрусен и седнал, та написал „Мислите на едно пиленце“. Оригиналният ръкопис подарил на Вагнерови с посвещение. Когато разбрал, че те използват труда му, за да си подпират крака на кухненската маса, Метерлинг съвсем оклюмал и минал на черни чорапи. Хазайката му как ли не го умолявала да се върне към любимия си син цвят или поне да опита с кафяв, ала той я наругал: „Млък ма, курво! Да не искаш да нахлузя калцуни на разноцветни ромбчета?“
6 носни кърпи
5 юнашки фланелки
8 чифта чорапи
3 долни чаршафа
2 калъфки за възглавници
В третия списък за първи път се появява спално бельо.
Метерлинг много си падал по него, но най обичал калъфките за възглавници, които със сестра си като деца надявали на главата си и играели на призраци, докато един ден не се спънал в някакъв камък и едва не се пребил. Метерлинг обичал да спи на прани чаршафи досущ като героите от романите му. Хорст Васерман, импотентният ковач от „Филе от херинга“, убива човек, защото спалното му бельо не било сменено, а Джени от „Пръста на пастира“ е готова да легне с Клайнман (когото мрази, тъй като разтрива майка й с масло), „щом това ще стане между меки чаршафи“. Истинска трагедия е, че перачницата нито веднъж не е обработила чаршафите по вкуса на Метерлинг, но е пълен абсурд да се твърди, както Пфалц например, че ужасът от този факт му е попречил да завърши „Накъде си се запътил бе, кретен“. Метерлинг се е наслаждавал на удобството да дава чаршафите си за пране навън, но не е бил зависим от това.