— А какво е името на човека, с когото трябваше да се срещнете?
— С Иохан Фауст, великия магьосник от Витенберг.
— Не съм го чувал — каза Мак бързо, защото веднага му стана ясно, че истинският Фауст, или другият Фауст, както предпочиташе да го нарича, бе използвал магическите си способности, за да се свърже с този човек тук. Пико дела Мирандола беше, или е бил някога, магьосник с велика и зловеща репутация. Очевидно двамата с Фауст са били установили връзка един с друг през вековете. Твърдеше се, че магьосниците можели да го правят, понеже дори смъртта не била пречка за истинската магия.
— Сигурен ли си, че не си Фауст? — попита настойчиво Пико.
— О, да, съвсем сигурен. Мисля, че си знам името, ха, ха! Извинете ме, но трябва да вървя, не искам да пропусна Кладата на суетата. — И той отмина. Пико го загледа в гръб и тръгна подире му.
Мак бързаше напред, докато излезе на голям открит площад. В средата му имаше висока купчина от-дървени мебели, картини, козметика и най-различни украшения.
— Какво става? — обърна се Мак към един човек, застанал до него в тълпата.
— Савонарола и хората му горят предметите на суетата — отвърна онзи.
Мак мина по-напред. Видя, че на голямата клада са хвърлени небрежно много прекрасни предмети. Имаше бродирани бебешки дрешки, плетени на една кука покривки, прекрасни свещници от ковано желязо, маслени картини от безизвестни художници и много други неща.
Мак се приближи и видя в едно ъгълче в края на кладата голяма картина в рамка с орнаменти. И понеже Мефистофел го бе надарил с познания по изкуство, той мигновено разбра, че това е Ботичели — една картина от средния Период на големия майстор. Струваше много пари, а освен това беше и много хубава.
Без съмнение, помисли си Мак, сред този огромен куп картини няма да се види, ако взема една?
Той се огледа, видя, че никой не му обръща внимание и издърпа картината, преди пламъците да я обгърнат. Тя беше като току-що нарисувана. Той я остави на една страна и почна да се оглежда за други. Имаше и един Джото, но боята по повърхността вече бе започнала да се надига на мехурчета от горещината. Той диво затърси и други. Не беше лошо да спаси един Ботичели, но да спаси два би било направо прекрасно. И доходоносно! Пък и нямаше нищо лошо в това да се спасяват предмети на Изкуството! Особено, когато се валят така по земята и чакат реда си за изгаряне! А онези други възможности за избор, които Мефистофел му беше казал, бяха прекалено странни. Мак бе сигурен, че никой не би обвинил човек, който спасява образци на великото изкуство.
Някой сложи ръка на рамото му. Зад него стоеше слаб, великолепно облечен мъж, с къса брадичка и го гледаше свирено.
— Какво правите, господине?
— Аз ли? — каза Мак. — Просто се забавлявам като всички останали.
— Видях, че извадихте една картина от огъня.
— Картина ли? А, тази ли имате предвид? — Мак махна към картината от Ботичели и се ухили. — Слугата я е изхвърлил по погрешка. Бяхме я свалили долу да я пратим на почистване. Това е Ботичели. А един Ботичели не може просто ей така да бъде изгорен на клада, нали, пък била тя и Кладата на суетата.
— А вие кой сте, господине? — попита настоятелно мъжът.
— Просто един местен благородник — отвърна Мак.
— Странно, не съм ви виждал досега.
— Не бях в града. А вие кой сте?
— Аз — отвърна другият — съм Николо Макиавели. Работя за общината на Флоренция.
— Какво съвпадение — учуди се Мак. — Защото ми казаха да ви предам, да не пишете онази книга, която имате намерението да създадете, онази, която ще наречете „Принцът“.
— Не съм писал такава книга досега — възрази Макиавели — но това заглавие е интересно. Може и да опитам.
— Правете, каквото искате — каза Мак. — Но помнете, че съм ви предупредил.
— А от кого е това предупреждение? — запита Макиавели.
— Не мога да ви разкрия името му — каза Мак — но ви уверявам, че е голям дявол.
Макиавели го изгледа, после се обърна и си тръгна, клатейки глава. Мак вдигна картината и се приготви да се измъкне, докато още имаше време. Но точно в този момент на сцената се появи отново Пико дела Мирандола.
— Проверих нещата сред дадени пъклени среди — каза той. — Какво си сторил с истинския Фауст?
Пико се приближи заплашително. Мак заотстъпва заднишком. Пико вдигна пред себе си едно от ония новоизмислени оръжия, които изстрелваха оловно топче, достатъчно голямо да разкъса човека. Мак се огледа къде да се скрие. Но наоколо нямаше нищо подходящо. Пико започна да обира спусъка.