— Желая ви добър ден, господа. Благодаря ви много за прекрасното приношение. От личните запаси на Хадес, нали? Прекрасно е! Да ви се намира още мъничко? Лошо! Ами добре, какво мога да направя за вас?
— Търсим Елена от Троя — каза Одисей. — Била е отвлечена незаконно от съпруга си, Ахил, когото виждаш тук.
— Май все някой отвлича Хубавата Елена — каза Тирезий. — Знаете ли кой го е направил?
— Казаха ни, че бил някакъв демон от новата ера — обясни Одисей. — Но не знаем нито името му, нито къде да го намерим. Нуждаем се от твоите съвети и подкрепа.
— Добре — каза Тирезий. — Демонът се казва Аззи и е част от новия възглед за Мрак-Светлина, който е завладял ума на цялото човечество.
— Да вървим да го намерим! — викна Ахил.
— Но там горе ще намерите един друг свят — кротко каза Тирезий. — Ще трябва да отидете до главното място, откъдето се командва Злото и се нарича Ад и да поразпитате там. Ще ви дам една Магия за пътуване, стига да имате разрешение от Хадес да я използвате. Всъщност, най-случайно зная и с кого е Елена в момента.
— Кажи ни! — извика Ахил.
Тирезий се прокашля и погледна към пресушената дупка.
— Нямаме повече — каза Одисей извинително. — Но ще ти доставим още при първа възможност.
— Думата на Одисей е достатъчна за мен — каза Тирезий. — Но ви предупреждавам, че няма да е лесно да намерите Елена. Тя доста обикаля насам-натам, откакто е спътница на един известен магьосник на име Фауст.
— Фауст ли? — понита Ахил. — Това име май не е гръцко.
— Не е. На света са се появили нови раси, които днес са физическите му и интелектуални господари. Този Фауст играе със самите богове. Имам предвид новите богове.
— А къде, между впрочем са старите богове? — осведоми се Одисей.
— Повечето са преименувани — отвърна Тирезий. — Приели са нова самоличност. Повечето от тях дори не помнят нито Гърция, нито Олимп. Освен, разбира се, Хермес, който все още действа под името Тризмегистус.
— И къде тогава ще намерим Фауст и Елена?
— Те пътуват — отговори Тирезий. — Но не само на земята. Пътуват и във времето.
— Можем ли да стигнем при тях с лодка? — попита Ахил.
— Само ако е омагьосана. Единственият начин е да се пътува чрез магия.
— Сигурен ли си, че не можем да стигнем дотам по суша?
— И така не става. За да отидете при Елена, ви трябва малко магьосничество. За ваш късмет, съм си донесъл чантата със заклинанията. — И той извади една кожена торбичка изпод мантията си. Тя се издуваше и мърдаше подозрително и от нея се дочуваха леки въздишки и хленч.
— Днес магиите са неспокойни — обясни Тирезий. — Използвайте ги разумно и внимавайте с пръстите, когато ги измъквате от торбата. Не действайте необмислено. И не забравяйте, работата трябва да се свърши стъпка по стъпка. Първо трябва да отидете в Ада и да получите разрешение от Силите на Мрака да си върнете Елена. В такива случаи винаги се следва някаква точно определена процедура.
— А ти ще ни придружиш ли там? — попита Ахил.
— Не, няма. Но ще се ослушвам за информация. И не забравяйте, че ми дължите едно приношение! А сега трябва да вървя.
На Одисей му се искаше да научи нещо малко по-определено. Но Тирезий бе изрекъл последната си дума. И Одисей трябваше да се съгласи. Тирезий изчезна. Одисей пъхна ръка в торбата с магиите и отдели една, която се бе сгушила до другите. Извади я навън и бързо завърза торбата. Магията се извиваше и гърчеше, но Одисей я държеше здраво, докато изричаме необходимите думи. Магията се сви и после силно подскочи напред. Одисей се държеше здраво за нея, а Ахил — за него. И с една наистина класическа простота и без разни барокови дивотии за огън и сяра, Одисей и Ахил се намериха в преддверието на Царството на Мрака.
ГЛАВА III
Вратата към кабинета на Белиал се отвори с трясък. Белиал се стресна и подскочи. Дебелият демон с тяло на жаба, сиво-синкава кожа и изпъкнали оранжеви очи се бе взрял в огледалото на илюзиите, потънал в размисъл за собствената си интелигентност и красота, понеже в ада самолюбието заместваше самоуважението, пък и не очакваше някой да почука на вратата.