Выбрать главу

Избий си го от главата, момиче, предупреди се тя. И после се обърна към Аззи:

— И така, какво ново?

— Нищо особено — Аззи сви рамене по много сложен начин. — Само старите мошеничества и двойна игра. Нали знаеш какъв е животът на демона.

— И спрямо кого си играл напоследък двойна игра?

— Аз ли? Спрямо никого. Напоследък животът ми е доста кротък, особено след като Абсолютната необходимост реши да не ме включва в последното Състезание на хилядолетието.

— Чувам, че Мефистофел бил доста компетентен демон — каза Илит. — Без съмнение ще свърши добра работа за Твоята страна.

— Без съмнение. Особено след като повдига шансовете си с коварство.

— Е, това може да се очаква от него. В крайна сметка той е демон.

— Зная. Коварството не ме тревожи. Но не и пряката измама, както е според съглашението.

— Измама ли? — повтори тя. — Сигурна съм, че Мефистофел не би мамил. По думите на другите, той е свестен дявол.

— В такъв случай сигурно не е ставало дума за измама. Аз не съм разбрал нещо както трябва.

Тя се изпъна и замръзна.

— Какво е това, което не си разбрал?

— Абсолютно нищо — Аззи духна на ноктите си и ги лъсна на яркочервеното си кадифено сако.

— Аззи, спри да ме дразниш! Какво си видял?

— Абсолютно нищо. Но дочух…

— Какво?

— Чух как страхотният Мефистофел дава инструкции на Фауст, нашият състезател от надпреварата между Светлината и Мрака.

— Разбира се, че ще му даде инструкции! Как иначе ще знае Фауст какво да прави?

— Е, сега знае, и то прекалено добре — изкоментира Аззи.

— Спри с това пророческо бръщолевене! Обясни ми за какво намекваш.

— Мефистофел трябва да предостави на Фауст възможност за избор, нали така?

— Това е всеизвестно.

— Чух го да казва на Фауст точно какъв избор да направи и как да го постигне.

— Искаш да кажеш, че е въздействал на състезателя?

— Точно това искам да кажа. Забрави за свободната воля в това състезание, скъпа моя. Всъщност в момента всичко става по воля Мефистофелова.

Тя го гледаше зяпнала. И Аззи й разказа за разговора между Мефистофел и Мак, който бе подслушал в страноприемницата в Лондон, и как Мефистофел е давал указания и напътствия на известния учен да спаси Марлоу и дори му е предложил как да го направи.

— Аззи, ако само се Опитваш да предизвикаш неприятности…

— Винаги съм готов на такова нещо — отвърна Аззи. — Но това, което ти казах, е абсолютната и неподправена истина, без усложнения и разкрасяване.

Илит остана смълчана известно време. Тя отпи две глътки от фрапето си, един еликсир, изчезнал от лицето на света, когато Александър Велики изравнил стените на Вавилон и разрушил пивоварните за фрапе в акт на погрешно насочена македонска набожност. После каза:

— Ако това е вярно, то е извънредно сериозно.

— Не съм и мислил, че не е — отбеляза Аззи. — Но нали разбираш, в това отношение съм в неизгодна позиция. Мефистофел е от моята страна и някак няма да е много лоялно от моя страна да се явя пред Висшия съвет и да докладвам за неправомерните му действия. И все пак, тук вътре в мен, Илит, бие едно сърце, отдадено на справедливостта и истината, както и твоето.

— Какви ги говориш? — възмути се Илит. — Ти и себеподобните ти служите съзнателно на лъжите и Лошотията!

— Да, но го правим в името на истината — възрази Аззи и използва един парадокс, както при всички случаи, когато обикновената истина не би му свършила работа. — Ние, от Тъмната страна, просто си имаме свой собствен подход към тия неща.

Тя поклати глава насреща му, но в усмивката й имаше топлота.

— Ти винаги си имал златен език!

— Демон, който не би излъгал в името на красотата, не заслужава името на Злото. Но това, което ти казах за Мефистофел, е самата непреувеличена истина.

Илит не разбираше подбудите на Мефистофел.

— Ако спаси Марлоу — попита тя — това няма ли да е Добро дело, защото така светът ще получи още много пиеси?

— Това е едната страна на нещата — каза Аззи. — Но понеже Марлоу бълва ужасни светотатства срещу всичко добро, най-вероятно е ненаписаните му пиеси по-скоро да осмиват набожността на хората, отколкото да я възхваляват.

— Аззи — поклати глава Илит — сега имам толкова много за мислене. Ще трябва да реша какво да правя с тази информация.