— Като разказах всичко първо на Фауст, а после и на Мефистофел, аз всъщност постъпих страшно хитро. Но ми се струва, че мога да измисля и още нещо. И тъй, ще се отправя бързо към онези райони в или близо до Седмото небе, където се твърди, че обитават духовете на светлината…
Но още преди да е завършил речта си, лилипутската му магическа сила за пренасяне вече задейства и той изчезна.
ЧАСТ СЕДМА
ПАРИЖ
ГЛАВА I
— Къде се намираме? — попита Мак.
— Това е кръчма в Латинския квартал на Париж обясни Мефистофел. — Чувствам се добре сред студенти. Те вечно имат едно такова весело-почтително отношение към дявола. А и самият Париж, разбира се, е дяволски град. И си помислих, че ще е подходящо място откъдето да започнем последното действие на нашето състезание.
Мак се огледа. С Мефистофел седяха до дълга грубо скована дървена маса. Край масата седяха и други хора, само младежи, и по вида им личеше, че бяха студенти. Те бяха потънали в собствените си разговори на висок глас с изобилие от жестикулации и многобройно свиване на рамене. Кръчмата беше тъмна, дълга и ниска. Напред-назад бързаха сервитьори с табли, отрупани с чаши вино, чинии с миди в червен сос и с наредени в края филии хляб. Често избухваше силен смях, дюдюкания и песни. Студентите бяха млади и целият свят беше техен, учеха в Париж — най-известния град в Европа и следователно — в света.
— Какво ще става този път? — попита Мак.
— Годината е 1789 — отвърна Мефистофел — Париж, а и цяла Франция, се бунтува. Вдъхновени от революцията в Америка, обикновените хора са готови да се вдигнат и да отхвърлят негодната да се справи с управлението кралска фамилия и корумпираните благородници. Това е зората на един нов век за масите и залезът на привилегированото малцинство. В двореца Тюйлери, отчаяният Луи XI и неговата съпруга — Мария-Антоанета, уплашени до смърт от купищата заплахи и ругатни, изсипани върху тях от все по-неуправляемото население, се подготвят точно тази нощ да избягат с карета в Белгия, където ще се срещнат с роялистки настроените армии, за да отмъстят за обидата, нанесена на техни величества.
— Звучи вълнуващо — каза Мак. — Успяват ли?
— Уви, не. Историята ни казва, че в най-важния момент нещата се объркват. В крайна сметка кралското семейство бива върнато обратно в Париж от Републиканската гвардия. И скоро след това те ще изгубят главите си на гилотината.
— А те лоши ли са, този крал и кралицата? — запита Мак наивно.
Мефистофел тъжно се усмихна.
— Ни най-малко. Просто продукти на своето време и обкръжение. И смъртта им няма да разреши нищо, а тяхната екзекуция ще отврати света. Ще започнат битки и кланета и Франция ще застане сама срещу обединените армии на Европа.
— Предполагам, че искаш от мен да спася краля и кралицата.
— Това, което ще направиш, разбира се си е само твоя работа — каза Мефистофел. — Но това наистина би било едно наистина забележително дело.
— И какво точно трябва да направя?
— Бягството е подготвено за тази вечер. Членовете на семейството ще излязат един по един от двореца и ще се качат на карети, поверени на лоялни роялисти. Но още в самото начало ще се получи едно фатално забавяне. Мария-Антоанета ще се приготвя толкова дълго за пътуването, че това ще го забави с няколко часа. И именно поради това забавяне, дук де Шоазол, който чака в гората вън от Париж с група верни на краля хусари, ще си помисли, че бягството е било осуетено и ще напусне поста си. Това е ключовият момент.
— Има ли и други такива моменти?
— Още няколко — кимна Мефистофел. — По време на бягството някой си Друе разпознава краля, когато каретата преминава през Сен Менеулд. Друе вдига тревога, която води до залавянето на Негово Величество. Това, че въобще успява да зърне краля е чиста случайност. Ако в този момент някой можеше да отвлече вниманието на Друе…
— Започва да ми става ясно — каза Мак.