— Или пък, дори и така, кралят и кралицата все още имат шанс да бъдат спасени, ако мостът над Варен е отворен, а не блокиран. Затвореният мост попречва на кралското семейство да премине отвъд границата в Белгия и да се спаси. Промени което и да било от тези събития, и ще промениш историята. Готов ли си, Фауст?
— Мисля, че да — каза Мак. — Както и всеки друг път.
— Отлично. И, моля те, Йохан, опитай се да се справиш добре. Това е последният път, нали разбираш. От време на време ще те навестявам да видя как се справяш. Може и да ти помогна с нещо. — И той намигна. — До скоро!
С тези думи Мефистофел изчезна.
Като попита една минувачка, Мак разбра, че Мария-Антоанета е във Версай, на няколко левги разстояние от Париж. На площад Сен Мишел той намери дилижанс и плати един сантим за място в него. Колата, както наричаха дилижанса, теглена от четири коня, трополеше през Париж и спираше ту тук, ту там да свали или да вземе нови пътници, докато излезе извън чертите на града и потегли по един междуселски път, които се виеше през зелени поля и приятни горички.
Мак слезе пред двореца Версай и се приближи към главния вход. Въоръженият страж на вратата, направо великолепен в ливреята си в бяло и червено, вдигна пиката си и го спря.
— Ей, ти там! Какво искаш?
— Моля за аудиенция при кралицата — отговори Мак.
— Тя не иска да вижда никого днес — каза гвардеецът.
— Да, зная. Но е много спешно.
— Нали ти казах, че няма да приема никого днес.
— Предайте й, че е дошъл доктор Фауст — каза Мак. — Тя ще ви възнагради. Пък и аз имам нещичко за теб. — И той даде на гвардееца една златна монета.
— Благодаря ти, гражданино — каза гвардеецът и прибра монетата в джоба си. — А сега се разкарай оттук или ще те арестувам за даване на подкуп.
ГЛАВА II
Къщата на Архангел Михаил беше разположена на едно възвишение с площ около половин акър в един от елитните квартали на Рая. Михаил беше в предната градина и се занимаваше с розите си. В един момент, когато вдигна глава, видя Илит, чиракът-ангел и бивша вещица да се приближава към мраморните стъпала.
— А, Илит, радвам се, че те виждам. — Той остави лопатката и обърса ръцете си. — Мога ли да ти предложа лимонада? Денят е доста топъл, макар и сух, просто един обикновен приятен райски ден.
— Не, благодаря — каза Илит. — Дойдох, защото има нещо, което много ме тревожи.
— Добре, тогава ми го кажи. За какво става дума?
Илит обясни:
— Намерих доказателства, че Мефистофел върши измама.
— Аха! — каза Михаил, но доста меко. — Но това може да се очаква, като се има предвид кой е той.
— Но това, което ме тревожи още повече — продължи Илит — е, че намерих доказателства, че ти също мамиш.
— Аз ли? — кротко се изненада Михаил.
— Да, ти.
Михаил се замисли за миг и замълча. После каза:
— Ти си нова в нашите среди, нали така?
— Да, така е — потвърди Илит. — Но какво значение…
Михаил вдигна ръка.
— И следователно си неопитна и ти липсва познание за великата хармония, която обединява Доброто и Злото в единно цяло и диктува правилата за поведението ми.
— Никога не съм чувала за такава хармония — каза Илит. — И има ли наистина някакво значение? Аз говоря за съвсем явна и безочлива измама.
— Има извънредно голямо значение, мила моя. Защото помисли само: Ако Светлината и Мрака се състезават изобщо, то те го правят от позицията на равностойни сили и с ясното съзнание, че да се бориш не означава да спечелиш веднъж завинаги. И Доброто и Злото са взаимозависими. За да съществува едното, непременно трябва да съществува и другото. Разбираш ли?
— Мисля, че да — каза колебливо Илит. — Но какво значение…
— Така че има един определен смисъл — продължи Михаил — по силата, на който Доброто и Злото дават равен резултат. И на плоскостта на взаимодействията ние приемаме или едната, или другата пораждаща причина. Играем, за да победим и се опитваме да надвием над противника си навеки; макар че, вече на едно по-високо ниво, знаем, че истинската победа не е нито възможна, нито желателна, Следиш ли мисълта ми?
— Не съм съвсем сигурна — каза Илит. — Но, продължавай, моля те.
— Оттук следва, че като равни в играта на Добро и Зло, всеки от нас трябва да има достъп до еднакви способи и техники. Доброто не бива да се спъва, като му се забранява използването на „лоши“ възможности, инак позволени на Злото. А и понеже Злото от време на време използва „добри“ средства за собствените си Зли цели. Крайната цел, скъпа ми Илит, е не какво е добро или зло, а какво е тук — и. Михаил докосна гърдите си в областта на сърцето.