— Това означава ли, че е съвсем нормално да мамиш? — попита Илит.
Михаил се усмихна и отвърна поглед.
— Означава, че имаме точно толкова право да мамим, колкото и Злото.
— И мислиш, че е редно да мамиш, за да спечелиш?
— По-скоро бих казал, че не е нередно — отвърна Михаил.
— Е, това ми стига. Трябва да вървя и да го обмисля.
ГЛАВА III
В Тюйлери беше вечер. Прозорците блестяха ярко от светлината на хиляди свещи. През високите извити врати забързано влизаха и излизаха хора. Всички бяха облечени повече в републиканско синьо и сиво, отколкото в кралско бяло и червено. На една малка пейка, малко в страни от непресекващата върволица, седеше Мак и обмисляше ситуацията.
Малките, внимателно окастрени дръвчета, които опасваха двореца, люлееха клони от лекия вятър. И в този миг Мак почувства нещо далеч по-осезаемо от полъха на вятъра. Беше тъничък, безплътен глас, който отекваше нагоре и надолу по опасаната с дървета алея и казваше:
— Фауст! Къде си, Фауст?
Мак се огледа.
— Вика ли ме някой?
До него се материализира Илит. Беше облечена във великолепен костюм за езда от черно кадифе и велур. Ботушите й за езда блестяха, а дългата й коса бе прихваната с бял копринен шал.
— Помниш ли ме?
— Разбира се, че те помня — възкликна Мак. — Нали ти ме затвори в онази огледална стая в Пекин, когато си мислеше, че те лъжа.
— От тогава се понаучих на някои неща — каза Илит. — А ти какво си намислил сега?
Мак си мислеше да се нацупи, да се обърне настрани и да не каже нито дума на този хубав, но доста буен и мнителен ангел от женски пол. Щом е толкова умна, нека сама да се сети! Но като усети, че от това ще бъде по-скоро в неизгодна позиция, той овладя раздразнението си и каза:
— Опитвам се да спася краля и кралицата на Франция.
— Защо искаш да ги спасиш? — попита го Илит.
— И аз не знам точно. Нали разбираш, никога не съм ги виждал. Но изглежда, че все пак трябва да направя нещо по време на състезанието и това ми се струва доста подходящо. Абе, всъщност имам предвид, че онези, чието главно престъпление е, че са родени благородници, са доста глупави. Мефистофел мислеше, че това ще е едно доста подходящо дело за мен.
— Разбирам — поклати глава Илит. — И така, разбира се, щом Мефистофел го иска, Михаил му се противопоставя.
— Мисля, че това се подразбира от само себе си. А и понеже ти си на страната на Михаил…
— Вече сама не знам на коя страна съм — въздъхна Илит. — Но преди постъпих зле с теб и сега ще поправя грешката си. С какво бих могла да ти помогна?
— Трябва да накарам кралицата да побърза. Часът е вече осем — време е за тръгване, но тя все още не е излязла.
— Ще видя какво мога да направя — обеща Илит. И с едно красиво движение на грациозните си ръце тя изчезна.
ГЛАВА IV
Илит се появи в коридора, водещ към кралските покои на втория етаж на Тюйлери. И веднага разбра, че най-добре да си беше останала невидима. На-горе-надолу по облепените с великолепни тапети коридори бягаха пияни войници от Народната гвардия, опипваха уплашените придворни дами и смучеха обикновено червено вино от бутилки с високи гърла, ядяха кроасани като свини, пръскайки трохи навсякъде по килимите. Илит мина незабелязано покрай стражата, намери покоите на кралицата и се стрелна вътре. Там видя Мария-Антоанета, заспала дълбок сън в едно кресло, напълно облечена. Дори и в съня пръстите на кралицата се свиваха и отпускаха, като че ли се опитваха да хванат нещо, което все им се изплъзваше — например живота.
В този момент Мария-Антоанета усети, че не е сама в стаята. Сините й очи се отвориха широко.
— Коя си ти?
— Само един добър дух, Ваше Величество — каза Илит. — Дойдох да ви помогна да се измъкнете от тази бъркотия.
— О! Моля те, кажи ми! — извика Мария-Антоанета.
— Ще ви кажа направо, Мари, ако позволите, че вашето бягство е насрочено за осем часа тази вечер. В този час вие трябва да слезете долу, преоблечена като гувернантка, и да претичате покрай стражите, за да се качите в точно определена карета. Кочияшът ще ви отведе до една по-голяма каляска вън от Париж, където ще се присъедините към краля и ще продължите заедно бягството си към Белгия.
— Да, това е планът — каза Мари с широко отворени очи. — Откъде знаете? И да не би нещо да не е наред?
— Планът е добър — каза Илит — но от историята научаваме, че вие се забавяте с няколко часа да слезете в каретата и това забавяне във внимателно пресметнатия разчет на времето ще направи бягството ви невъзможно.
— Аз, да закъснея няколко часа? — каза възмутено Мария. — Невъзможно! Е, вярно наистина, че ако това беше любовна среща, която съм си уредила, от онези, с които историята несъмнено най-настоятелно е свързвала името ми, като че ли съм някаква безсрамна курва и най-обикновена уличница като онази дьо Бари. Ако случаят беше такъв, можеше и да се помотая, само за да увелича тръпката и нетърпението на високия мургав непознат, който ме очаква. Ще се престоря, че съм си забравила маншона, кутийката с бижутата или кученцето, а той ще си дърпа и суче мустаците, застанал прав до каляската си и вълнението му ще расте поради моето лекомислие в една толкова сериозна ситуация. Но това не е някакъв си флирт, скъпи дух, и аз не съм толкова лекомислена, че да закъснея за срещата, която ще спаси живота ми.