— И така, самозванецо, ето че се срещаме отново! — извика Фауст.
Те се носиха известно време един до друг. Мак трудно успяваше да се задържи на гърба на коня си, понеже препускането с такава скорост посред нощ, през гората, в близко съседство с друг конник, който ти крещи ругатни и обиди, не беше обичайно за него. Нито пък за самия Фауст. Но витенбергския магьосник се справяше добре, яздеше като маджарин, както казват, и освен това успяваше да задържи Елена на седлото зад себе си, а прекрасните й ръце го бяха обгърнали през кръста. Мак, разбира се, носеше Маргарита, която засега мълчеше, омагьосана от играта на лунната светлина и сенките. Ездачите бяха изравнени по тегло. Но Фауст му водеше по отношение на апломба.
— Откажи се от претенциите си в името на моето величие! — викаше гръмовито Фауст. — Защото спуснем ли се в този подвиг, скоро ще стане ясно, че само Фауст е способен да напише правилата на съдбата, която ще носи неговия духовен отпечатък и ще е най-добре разни такива дребни нещастници като тебе, да се разкарат от пътя ми, преди да съм се развъртял по магьоснически, както аз си знам, разбираш ли ме, момченце?
Думите на Фауст звучаха превзето и изборът му на жаргон от бъдещето също не бе особено сполучлив, но намеренията му бяха повече от ясни: „Разкарай се от пътя ми!“
— Сега вече не мога да се оттегля! — извика Мак. — Това е моята история!
— Как пък не! Аз съм единственият и изключителен Фауст! — извика Фауст и блясъкът в пламтящите му очи на върколак плашеше. Той приближи коня си съвсем близо до Мак и измъкна от вътрешния си джоб един дълъг около метър предмет, обсипан със скъпоценности и с блясък, който показваше, че това не е обикновен скиптър, както може би изглеждаше отстрани, а магически, откраднат, в този конкретен случай, от хан Кублай от самия Мак. Но сега магическият скиптър беше в ръцете на Фауст и тези^ръце не познаваха пощада. От начина, по който Фауст държеше скиптъра, Мак разбра, че магьосникът някак е успял да увеличи силата му; а именно — когато го насочиш към някого и кажеш: „Бум!“, отсрещният бива унищожен напълно, така както това щяха да правят смъртоносните лъчи от една по-късна епоха.
Сблъсквайки се с такава огромна окултна унищожителна сила, Мак почти се отчая. В този миг той съзря наблизо една отчаяна възможност да отклони силата на магическия скиптър от себе си. И тази възможност му се яви под формата на огромен дъб. Мак внимателно изчисли движенията си и насочи коня си пред жребеца на Фауст. Фауст отклони коня си на другата страна с инстинктивно движение. Мак отскочи надясно, зад дървото, а Фауст се блъсна в дънера право с главата напред с такава сила, че дори Мак видя изгрелите пред очите на Фауст звезди, въпреки че бяха въображаеми. Мак чу как Маргарита възкликна съчувствено иззад гърба му. Докторът падна замаян на земята, подлуделият му кон се втурна нанякъде, а Мак препусна по пътя, който водеше към Сен Менеулд. Елена, спътница на храбри войни, скочи от коня в мига преди сблъсъка, претърколи се няколко пъти, стана и си оправи прическата. Изстрел от един магьосник или от хиляда кораба — за нея беше без значение. Човек трябва да е в най-добрата си форма при всякакви обстоятелства.
ГЛАВА VII
След като препуска известно време сам, Мак излезе на една полянка сред гората. Тук той видя селска кръчма, от чийто комин се виеше дим. Стори му се удобно място за така необходимата почивка. И тъй, той спря, помогна на Маргарита да слезе от коня, завърза животното за коневръза и му извади вода от близкия варел. После влязоха вътре с Маргарита.
Видяха обичайния кръчмар, който полираше месинговите топки зад бара, а в дъното на стаята гореше весело напален огън. До него, с гръб към Мак, седеше друг пътник и топлеше ръцете си на пламъка.
— Добре дошли, пътници — каза кръчмарят. — Ще пийнете ли по чашка бренди, за да ви дойде апетитът?
— Рано е още за пиене — отговори Мак. — Само по една чаша чай от борови кори, за да се разсъним.
— Седнете край огъня и се стоплете — каза съдържателят. — Имам добре накиснати и веднага ще ви донеса по чаша.
Мак отиде и седна до огъня, кимвайки любезно на мъжа, който вече седеше там, завит в голям плащ, със скрито в качулката лице и лък, облегнат на стената до него.
— Добър вечер — обади се мъжът и смъкна качулката си.
Мак го загледа втренчено:
— Знаете ли, мисля, че съм ви виждал някъде преди.
— Сигурно си виждал бюста ми в някой музей — отговори непознатият. — Аз съм Одисей, а как съм дошъл дотук от къщата си в покрайнините на Тартар е дълга история за разказване, ако имахме време за разкази. Но нямаме. А ти дали случайно не си Фауст?