Одисей говореше на омиров гръцки език с лек итакски акцент и Мак го разбра, защото Мефистофел така и не си бе взел Езиковата магия.
— Ами, да — отговори Мак. — Всъщност, познавам го в известен смисъл. Така да се каже, върша неговата работа вместо него, но вече започвам да се съмнявам в цялото това начинание.
— Ти ли си оня Фауст, който пътува с Елена? — запита Одисей.
— Не аз, а другият — обясни Мак. — Аз пътувам с Маргарита — И той се обърна, за да представи Маргарита на Одисей, но видя, че момичето вече е заспало в единия ъгъл на сепарето.
— Но и ти се представяш за Фауст, Нали? — попита Одисей.
— Точно в този момент играя ролята на Фауст в състезанието между Мрака и Светилната. Но истинският Фауст се опитва да ме измести.
— И какво смяташ да правиш?
— Не съм съвсем сигурен — каза Мак. — Започва да ми тежи на съвестта това, че му заех мястото неоснователно. Може би трябва просто да отпадна и да оставя Фауст да влезе в собствената си роля.
Одисей изрече бавно:
— Ти май се справяш доста добре с тази работа. Защо ще се отказваш? С какво толкова те превъзхожда тоя Фауст?
— Ами, виж сега, другият Фауст, той е… велик магьосник и има право да представлява цялото човечество…
— Ни най-малко! — Одисей придърпа наметалото си и се уви още по-плътно. — Защо трябва човечеството да бъде представлявано от някакъв си магьосник? Те са същите като политиците, дори още по-лоши. Още ли не си разбрал истината? Магиите винаги работят против човечеството.
— Никога не съм мислил по този начин по въпроса — призна Мак.
— Магиите означават власт, а малко са хората, които управляват добре с нея. Мислиш ли, че е правилно шепа магьосници да водят хората? Би ли искал наистина да те управлява някой Фауст?
— Просто предполагах, че магьосниците знаят повече от обикновените хора.
— Това, което знаят, не е непременно полезно и за останалите хора. Аз самият съм имал няколко случки с магьосници. По мое време имахме Тирезий. Той беше наистина ненадминат. Но мислиш ли, че сме го оставяли да ни води в политиката или пък във война? Никога! Нашият водач, Агамемнон, имаше много слабости, но беше мъж и не твърдеше, че получава някаква специална милост от боговете и духовете. Внимавай с онези хора, които твърдят, че говорят от името на боговете!
— Но той е истинският Фауст!
— Може и да е. Но това не означава, че е истинският приносител на фаустовския дух. Това си ти, скъпи ми Мак, и се представяш такъв, какъвто си, без някакви особени познания и способности, без магически сили и въпреки това се опитваш да управляваш самия себе си.
Мак се окуражи от тези смели думи. Той допи чашата чай, която му бе донесъл съдържателят и стана, изчака сънената Маргарита да допие своя чай и да се изправи до него.
— Време е да вървим.
— Ами Фауст?
— Идва след мен.
— А, добре — каза Одисей — Чуваш ли, Ахиле? Ахил, който спеше дълбоко в един тъмен ъгъл, се стресна и седна.
— Повика ли ме, Одисей?
— Приготвяй се, приятелю! Фауст идва! Одисей и Ахил! Мак се надяваше те да успеят да задържат Фауст за известно време.
— Хайде, Маргарита — каза той.
— Идвам — изрече послушно тя, скривайки една прозявка.
Те излязоха от кръчмата, качиха се отново на коня и потеглиха към Сен Менеулд.
ГЛАВА VIII
Фауст пристигна в страноприемницата в гората след двадесет минути. На слепоочието му се виждаше жълтосинкав оток, резултат от стремителната му среща с дъба, но инак изглеждаше съвсем добре. Елена беше разрошена от вятъра, но инак изглеждаше по-прекрасна от всякога.
Фауст влезе в страноприемницата и попадна лице в лице с Одисей, който каза:
— Зная кой си. Ти се казваш Фауст.
— Че това не е тайна — отвърна му Фауст.
— И държиш Елена от Троя във властта си.
— Разбира се, че да! — възкликна Фауст. — Тя е най-красивата жена на света и следователно — единствената достойна спътница в живота ми. А ти кой си и какво искаш?
Одисей представи себе си и Ахил. Дори и да бе впечатлен, Фауст с нищо не го показа.
— Всъщност — обясни Одисей — ние си искаме Елена. Твоят демон е нямал никакво право да я отвлича от дома на съпруга й в Тартар.
— Не ми ги обяснявайте тия — каза Фауст. — Тя е дадена на мен и аз ще я задържа.
— Струва ми се, че това съм го чувал и преди — каза Одисей, имайки предвид събитията, от които започнала „Илиадата“, когато Ахил отказал да даде момата Бризеида на Агамемнон и когато после Агамемнон отказал да я върне, той се разсърдил, прибрал се в шатъра си и се цупил, докато гърците едва не загубили троянската война.