— Свържете ме с главния счетоводител… Бързо! Искам да спра изплащането на един чек.
Но, разбира се, беше вече закъснял. Халстън беше продал един смарагд за сто хиляди долара и бе купил отново същия смарагд за двеста и петдесет хиляди долара. Грегъри Халстън седеше зашеметен на стола и се питаше как ще обясни сега всичко това на братя Паркър.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
За Трейси всичко това представляваше начало на нов живот. Тя си купи красива стара къща от осемнадесети век на площад Итън 45 — блестяща, приятна и превъзходна за приеми. Къщата имаше „Кралица Ан“ — британски жаргон за предна градина, и „Мери Ан“ — задна градина, в които цветята през различните сезони бяха разкошни. Гюнтер помогна на Трейси в обзавеждането на къщата и преди още да бяха приключили с работата си, тя се превърна в лондонска забележителност.
Гюнтер представи Трейси като заможна млада вдовица, чийто съпруг беше натрупал богатството си от вносно-износна търговия. Трейси пожъна моментално успех; красива, интелигентна и очарователна, тя много скоро бе обсипана от покани.
От време на време Трейси предприемаше кратки пътувания до Франция, Белгия и Италия и всеки път двамата с Гюнтер печелеха по нещо.
Под настойничеството на Гюнтер Трейси изучи Almanack de gotha и „Перове и барони от Дебре“, авторитетните книги, даващи подробна информация за всички кралски особи и титли в Европа. Трейси се превърна в хамелеон, в експерт по гримиране, маскиране и използване на разнообразни акценти. Снабди се с половин дузина паспорти. В отделните страни се представяше за английска херцогиня, френска стюардеса или южноамериканска наследничка. Само за една година натрупа повече пари, отколкото биха й били необходими до края на живота. Създаде фонд, от който правеше щедри и анонимни дарения на организации, подпомагащи бивши затворнички, уреди да се изплаща голяма ежемесечна пенсия на Ото Шмит. Вече не я занимаваше мисълта да се откаже от своята дейност. Обожаваше предизвикателството да надхитрява умните и богати хора. Вълнението от всяка смела акция й въздействаше като наркотик и Трейси установи, че непрестанно изпитва необходимост от нови и по-големи предизвикателства. Живееше с едно-единствено кредо: никога да не причинява зло на невинни хора. Онези, които ставаха жертви на нейните измами, бяха алчни и неморални или и двете. Никой от тях няма да посегне на живота си заради онова, което ще му сторя, обеща си Трейси.
По вестниците започнаха да се появяват описания за смели акции, провеждани из цяла Европа. Поради това, че Трейси използваше различни маскировки, полицията беше убедена, че безразсъдно смелите и остроумни мошеничества и обири са дело на женска банда. Интерпол също започна да проявява интерес.
В главната квартира на Международната организация за защита на застраховките Дж. Дж. Ренолдс нареди да повикат Даниел Купър.
— Имаме проблем — каза Ренолдс. — Голям брой наши клиенти от Европа са подложени на нападения, очевидно от банда жени. Страхуват се и от убийства. Настояват за залавяне на бандата. Интерпол даде съгласие за сътрудничество с нас. Задачата е възложена на теб, Дан. Утре сутринта заминаваш за Париж.
Трейси вечеряше с Гюнтер в „Скот“ на Маунт Стрийт.
— Чувала ли си някога за Максимилиан Пирпонт, Трейси?
Името й прозвуча познато. Къде ли го бе чувала? Спомни си. Джеф Стивънс го бе споменал на борда на „Куин Елизабет II“. „И двамата сме тук по един и същ повод. Максимилиан Пирпонт.“
— Много е богат, нали?
— И напълно безсърдечен. Специализирал се е в изкупуване на компании и в тяхното обиране.
Когато Джо Романо пое компанията, той изгони старите работници и доведе на тяхно място свои хора. След това започна да разграбва компанията… Взеха й всичко — бизнеса, къщата, та дори и колата…
Гюнтер я погледна особено.
— Трейси, добре ли си?
— Да. Чудесно. — Понякога животът е несправедлив, мислеше си тя, а на нас е било писано да се борим с неправдите. — Разкажи ми повече за Максимилиан Пирпонт.
— Третата му жена току-що го е напуснала и сега е сам. Струва ми се, че е изгодно да се запознаеш с този господин. Ще пътува от Лондон за Истанбул с Ориент експреса.
Трейси се усмихна.
— Никога не съм пътувала с Ориент експреса. Струва ми се, че ще ми хареса.
Гюнтер също се усмихна.
— Добре. Максимилиан Пирпонт е притежател на единствено важната колекция на изработените от Фаберже яйца, намираща се извън Ермитажа в Санкт Петербург. По скромна преценка тази колекция се оценява на двадесет милиона долара.