— Инспекторе, всеки сантиметър от влака е претърсен. Проверихме локомотива, вагон-ресторантите, бара, тоалетните, купетата. Проверихме пътниците и служителите, преровихме всички багажи. Кълне се, бижутата не са във влака. Дамата може и да си въобразява, че е ограбена.
Инспектор Ричи обаче знаеше повече. Той бе разпитал келнерите и те потвърдиха, че Силвана Луади наистина е носила зашеметяващи бижута предната вечер.
Представител на Ориент експреса отлетя за Милано.
— Не можем повече да задържаме влака — настоя той. — Вече много нарушихме разписанието.
Инспектор Ричи се провали. Повече нямаше никакви причини за задържането на влака. Нямаше какво повече да прави. Единственото обяснение, което му идваше наум, бе, че крадецът е успял по някакъв начин да изхвърли бижутата от влака на свой съучастник. Но може ли наистина да е станало така? Синхронизирането на времето би било невъзможно. Крадецът не е имал възможност да узнае предварително кога коридорът ще бъде свободен, дали някой кондуктор или пътник няма случайно да мине, в колко часа влакът ще пристигне на предварително уговореното усамотено място. Оказа се мистерия, чието разрешение не бе по силите на инспектора.
— Пуснете влака — разпореди се той.
Инспектор Ричи наблюдаваше безпомощно как Ориент експресът потегля бавно от гарата. С него си заминаваше неговото повишение в службата и заплатата, както и блаженото пиршество със Силвана Луади.
Единствената тема на разговор във вагон-ресторантите по време на закуската беше обирът.
— Това е най-вълнуващото събитие, което съм преживявала от години — призна една превзета учителка от девическо училище. Тя опипваше малкото златно колие с миниатюрно диамантче на врата си. — Щастлива съм, че не ми го откраднаха.
— Наистина — съгласи се сериозно Трейси. Когато Алберто Форнати влезе във вагон-ресторанта, той зърна Трейси и отиде бързо при нея.
— Вече сте научили какво се случи. Но разбрахте ли, че ограбиха жената на Форнати?
— Не!
— Да! Животът ми е бил в голяма опасност. Банда крадци е нахлула в моето купе и ме е упоила с хлороформ. Форнати е можел да бъде убит по време на сън.
— Колко ужасно!
— E una bella fregatura! Сега ще се наложи отново да купувам на Силвана всичките й бижута. Ще ми струва цяло състояние.
— Полицията не откри ли бижутата?
— Не, но Форнати знае как крадците са се освободили от тях.
— Наистина ли! Как?
Той се огледа и понижи глас.
— Някой съучастник е чакал по спирките, през които преминахме снощи. Крадецът е хвърлил бижутата от влака и, ecco, готово!
— Колко сте умен! — възкликна преизпълнена с възхищение Трейси.
— Si. — Той вдигна многозначително вежди. — Нали не сте забравили за малката ни среща във Венеция?
— Нима е възможно? — усмихна се Трейси.
Той стисна силно ръката й.
— Форнати я очаква с нетърпение. Сега трябва да отида да успокоя Силвана. Изпаднала е в истерия.
Когато Ориент експресът пристигна на гарата в Санта Лучия, Трейси слезе заедно с първите пътници. Багажът й бе откаран направо на летището, откъдето тя отлетя с първия самолет за Лондон заедно с бижутата на Силвана.
Гюнтер Хартог щеше да бъде доволен.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Седеметажната сграда на главната квартира на Интерпол — Международната организация на криминалната полиция, се намира на улица Арменго 26, сред хълмовете на Сен Кло, на около шест мили западно от Париж, дискретно скрита зад висока ограда от зелени храсти и бели каменни стени. Вратата на входа откъм улицата е заключена двадесет и четири часа в денонощието и посетителите се допускат, след като бъдат най-внимателно огледани с помощта на локална телевизионна система. Вътре в сградата, в началото на стълбите за всеки етаж, има бели железни врати, които нощем се заключват, а всеки етаж е съоръжен с независима алармена инсталация и локална телевизия.
Мерките за изключителна сигурност са задължителни, защото зад стените на тази сграда се съхраняват най-пълните досиета за два и половина милиона криминални престъпници. Интерпол представлява служба за информация на 126 полицейски сили от 78 страни и координира в световен мащаб дейността на полицейските сили по отношение на мошениците, фалшификаторите, наркотрафикантите, крадците и убийците. Той разпространява най-нова и достоверна информация чрез бюлетин circulation, чрез радиото, фототелеграфа и спътник. В Главната квартира в Париж работят бивши детективи от Surete Nationale и от парижката префектура.