В една ранна майска утрин в кабинета на инспектор Андре Тринян, отговарящ за управленията на Интерпол, се провеждаше заседание. Кабинетът беше скромно мебелиран, но удобен, а изгледът от него — смайващ. Далеко на изток се мержелееше Айфеловата кула, а в другата посока се открояваше белият купол на Сакре Кьор на Монмартр. Инспекторът беше около четиридесет и пет годишен привлекателен мъж с респектираща фигура, интелигентно лице, тъмна коса и проницателни кафяви очи зад очила в черни рогови рамки. В провежданото в кабинета му заседание участваха детективи от Англия, Белгия, Франция и Италия.
— Господа — обърна се към тях инспектор Тринян, — от вашите страни получих спешни молби за информация относно взрива от престъпления, избухнал в цяла Европа. Половин дузина страни са засегнати от епидемичния характер на изкусни мошеничества и обири, в които се забелязват известни сходства. Жертвите не се ползват с добро име, никога не се прилага насилие и извършителят винаги е жена. Стигнахме до заключението, че сме изправени пред международна банда от жени. Имаме портрети по описание, съставени въз основа на показанията на жертви и случайни свидетели. Както сами ще се уверите, жените на тези портрети не си приличат. Някои са блондинки, други брюнетки. Съобщава се, че са различни по националност: англичанки, французойки, испанки, италианки, американки или тексаски.
Инспектор Тринян натисна едно копче и на поставения върху стената екран започна да се появява серия от портрети.
— Тук виждаме съставения портрет на брюнетка с къси коси. — Той натисна отново копчето. — Това пък е млада блондинка с бухнала прическа… Брюнетка с прическа „паж“… Тук виждаме по-възрастна жена с френска прическа… млада жена с руси прави коси… по-възрастна с coup sauvage. — Той изключи прожекционния апарат. — Нямаме никаква представа кой е главатарят на бандата, нито пък къде се намира главната им квартира. Никога не оставят каквито и да е следи след себе си и винаги изчезват като дим. Рано или късно ще заловим някоя от тях, след което ще хванем и останалите. Междувременно, господа, докато някой от вас не ни достави съществена информация, аз се страхувам, че ще стоим в задънена улица…
Когато самолетът на Даниел Купър се приземи в Париж, той бе посрещнат на летище „Шарл дьо Гол“ от един помощник на инспектор Тринян и откаран в хотел „Пренс дьо Гал“, в непосредствено съседство с по-видния си събрат — хотел „Джордж V“.
— Утре имате среща с инспектор Тринян — съобщи посрещачът на Купър. — Ще дойда да ви взема сутринта в осем и петнадесет.
Даниел Купър не очакваше с нетърпение пътуването си в Европа. Възнамеряваше да приключи колкото може по-бързо възложената му задача и да се прибере у дома. Познаваше съблазните на Париж и нямаше намерение да им се отдава.
Той получи ключа от стаята си и влезе направо в банята. За негова изненада тя се оказа много добра. Всъщност се увери, че е много по-голяма и от тази в собствения му дом. Той пусна водата във ваната и отиде в стаята да разопакова багажа си. На дъното на куфара имаше малка заключена кутия, внимателно поставена между допълнителния му костюм и бельото. Той извади кутията, стисна я в ръце и впери поглед в нея, сякаш тя пулсираше със свой собствен живот. Той я отнесе в банята и я постави върху умивалника. С едно ключенце, закачено на верижката му, той отключи кутията, отвори я и думите сякаш закрещяха срещу него от пожълтялата вече изрезка от вестника:
Дванадесетгодишният Даниел Купър даде днес показания по процеса срещу Фред Зимър, обвинен в изнасилване и убийство на майката на момчето. Според неговите показания, на връщане от училище момчето е видяло Зимър, техен непосредствен съсед, да напуска дома на Купър с окървавени ръце и лице. Когато момчето си влязло вкъщи, то открило трупа на майка си във ваната. Тя била промушена по най-жесток начин. Зимър признава, че е бил любовник на госпожа Купър, но отрича да е неин убиец.
Малкото момче е оставено на грижите на своя леля.
Даниел Купър пусна обратно с треперещи ръце изрезката в кутията и я заключи. Той се огледа с обезумял поглед. Стените и таванът на банята в хотела бяха опръскани с кръв. Той видя голото тяло на майка си да плува в червената вода. Изведнъж всичко пред погледа му се завъртя и той се хвана за умивалника. В гърдите му се надигнаха безумни крясъци, но прозвучаха само като гърлени стонове. Той разкъса неистово дрехите си и се потопи в топлата като кръв вана.
— Длъжен съм да ви уведомя, господин Купър — обърна се към него инспектор Тринян, — че положението, в което се намирате тук, е крайно необичайно. Вие не се числите към никакви полицейски сили, затова и вашето присъствие е неофициално. Независимо от това полицейските управления на няколко европейски страни се обърнаха към нас с молба да разширим нашето сътрудничество.