Трейси се разходи из старите улички с наредените по тях магазинчета, после направи своите покупки при зарзаватчията и бакалина на Елизабет Стрийт; удиви я разнообразието на прекрасно обагрените цветя, продавани пред магазинчетата.
Гюнтер Хартог се погрижи Трейси да прави дарения на подходящи благотворителни дружества и да се движи сред подходящи хора. Тя се срещаше с богати херцози и обеднели графове, получаваше безброй предложения за женитба. Бе млада, красива и богата, а изглеждаше толкова уязвима.
— Всички те смятат за идеалната партия — смееше се Гюнтер. — Ти оправи блестящо положението си, Трейси. Сега си осигурена. Имаш всичко, от което се нуждаеш.
И това бе самата истина. Имаше вложени пари из цяла Европа, къща в Лондон, вила в Сен Мориц. Всичко, от което се нуждаеше човек. Нямаше само с кого да сподели всичко това. Трейси си спомни за онзи живот, пред чийто праг бе почти застанала — живот със съпруг и дете. Дали все още съществуваше такава възможност за нея? Пред никой мъж не би могла да разкрие коя е всъщност тя, нито пък да живее в лъжа, като скрива миналото си. Изигра толкова много роли, че сега не бе вече сигурна коя всъщност е тя. Едно нещо обаче знаеше със сигурност: никога нямаше да се върне към стария си начин на живот. Всичко е наред, помисли си Трейси. Има толкова много самотни хора. Гюнтер е прав. Имам всичко.
На следващата вечер Трейси даваше коктейл, първия след завръщането си от Венеция.
— С такова нетърпение го очаквах — каза Гюнтер. — Твоите приеми са най-забележителни в Лондон.
Трейси нежно му отвърна:
— Да знаеш само кой е моят спонсор.
— Кой?
— Всички — отвърна Трейси.
„Всички“ се оказа един гост в повече от очакваните. Тя бе поканила баронеса Хауарт, привлекателна млада наследница. Когато я зърна, че пристига, Трейси отиде да я поздрави. Поздравлението замря на устните й. Баронесата се придружаваше от Джеф Стивънс.
— Трейси, скъпа, струва ми се, че не познаваш господин Стивънс. Джеф, това е домакинята, госпожа Трейси Уитни.
— Приятно ми е, господин Стивънс — отвърна рязко Трейси.
Джеф пое ръката на Трейси и я задържа малко повече от приетото.
— Госпожа Трейси Уитни? — каза той. — Ах, да! Със съпруга ви бяхме приятели. Ходихме заедно в Индия.
— Колко интересно! — възкликна баронеса Хауарт.
— Странно, той никога не ми е говорил за вас — отвърна хладно Трейси.
— Наистина ли? Това ме удивлява. Интересен човек. Жалко, че се случи така с него.
— О, какво се е случило? — запита баронесата.
Трейси обърна гневен поглед към Джеф.
— Всъщност не се е случило нищо.
— Нищо ли? — отвърна укорително Джеф. — Ако не ми изневерява паметта, него го обесиха в Индия.
— В Пакистан — отвърна твърдо Трейси. — Струва ми се си спомних. Съпругът ми наистина споменаваше за вас. Как е съпругата ви?
Баронеса Хауарт погледна многозначително Джеф.
— Никога не си ми споменавал, че си бил женен, Джеф.
— Със Сесили сме вече разведени.
Трейси мило се усмихна.
— Нямах предвид нея, а Роуз.
— О, тази жена ли?
Баронеса Хауарт се учуди.
— Два пъти ли си бил женен?
— Само веднъж — отвърна непринудено той. — С Роуз решихме взаимно да развалим годежа си. И двамата бяхме толкова млади.
Той направи опит да си тръгне.
— Нали имахте близнаци? — запита Трейси.
— Близнаци! — възкликна баронеса Хауарт.
— Живеят при майка си — отвърна Джеф. Той погледна Трейси. — Не мога да ви кажа колко ни беше приятно да разговаряме с вас, госпожо Уитни, но не бива да ви обсебваме.
Той хвана баронесата под ръка и се отдалечи.
На следващата сутрин Трейси отново се натъкна на Джеф, този път в един от асансьорите на „Хародс“. Магазинът бе препълнен от купувачи. Трейси слезе на втория етаж. В момента, в който излизаше от асансьора, Трейси се обърна към Джеф и каза със силен и ясен глас:
— Впрочем, как се отървахте от отправеното към вас обвинение в морално падение?
Вратата се затвори и Джеф остана като хванат в капан в асансьора, пълен с възмутени непознати.
Трейси си легна същата вечер, а Джеф все не й излизаше от ума. Накрая се засмя. Все пак наистина беше чаровен. Мошеник, но пленителен. Учуди се какви можеха да са връзките му с баронеса Хауарт, после си каза, че разбира много добре какви могат да бъдат отношенията му с нея. Двамата с Джеф си приличаме, мислеше си Трейси. Нито един от нас двамата не може да стои мирно на едно място. Животът, който водеха, беше твърде вълнуващ, импулсиращ и възнаграждаващ.