Трейси погледна надолу — пътят им се препречваше от цяла паяжина кабели на алармената инсталация.
— Ще се справиш ли с това, Жан? — прошепна тя.
— Je peux faire ca. Няма проблеми. — Той потърси сред вещите си в раницата и извади къса жица в двата края с щипки. Проследи с бавни движения кабела, намери началото му, оголи го и го хвана с едната щипка, а с другата защипа края на алармената инсталация. После измъкна клещи и преряза внимателно кабела. Трейси следеше напрегната действията му и очакваше всеки момент да чуе дрънченето на инсталацията. Наоколо продължаваше да цари тишина. Жан Луи вдигна глава и се усмихна. — Voila. Fini.
Те си послужиха с втора въжена стълба, с помощта на която се спуснаха през прозорчето. Досега всичко вървеше добре. Успяха да влязат безпрепятствено в таванското помещение. Трейси изведнъж си представи онова, което им предстоеше, и сърцето й заудря силно в гърдите.
Тя извади два чифта очила с червени лещи и подаде единия на Жан Луи.
— Сложи ги!
Тя бе измислила начин да отвлече вниманието на добермана, но алармената инсталация с инфрачервени лъчи се оказа много по-труден въпрос за разрешаване. Джеф се оказа прав: цялата сграда се пресичаше от невидими лъчи. Трейси пое на няколко пъти дълбоко дъх. Концентрирай енергията си. Отпусни се. Тя наложи на съзнанието си кристална чистота. Когато човек влезе в обсега на лъча, сензорът долавя разликата в температурата и задейства алармената инсталация. Цялата система е така замислена, че да се задейства, преди крадецът да е отворил сейфа, като по този начин не му оставя време да направи каквото и да е до пристигането на полицията.
И точно тук, реши Трейси, се криеше слабостта на системата. Тя трябваше да измисли начин, чрез който да задържи задействането на алармената инсталация до момента след отварянето на сейфа. В 6.30 часа сутринта Трейси намери решението. Обирът беше възможен и Трейси почувства как в нея отново се заражда познатото чувство на възбуда.
Тя си постави инфрачервените очила и в същия миг помещението се огря от някакъв тайнствен червен блясък. Пред вратата на тавана Трейси зърна лъч светлина, който би бил невидим без очилата.
— Пъхни се под него — предупреди я Жан Луи. — Внимателно!
Те пропълзяха под лъча и се озоваха в тъмен коридор, водещ до спалнята на граф Де Матини. Трейси запали фенерчето и тръгна напред. С помощта на инфрачервените очила Трейси забеляза нов лъч, минаващ ниско пред прага на спалнята. Тя внимателно го прекрачи. Жан Луи я следваше плътно.
Трейси започна да осветява стените, върху които стояха окачени великолепните, вземащи просто дъха платна.
Обещай, че ще ми донесеш картината от Леонардо, беше й казал Гюнтер. И бижутата, разбира се.
Трейси свали картината от стената, обърна я и я положи върху пода. После извади грижливо платното от рамката, нави го и го пъхна в окачената на рамото си чанта. Сега оставаше само да се добере до сейфа, поставен в ниша със спусната отпред завеса в най-отдалечения ъгъл на спалнята.
Трейси дръпна завесата. От пода до тавана в нишата се пресичаха четири инфралъча. Невъзможно бе да се постигне сейфа, без да се пресече някой от лъчите.
Жан Луи гледаше слисан лъчите.
— Bon Dien de merde! Няма да успеем да преминем през тях. Едни са твърде ниско, за да се пъхнем под тях, а други твърде високо, за да ги прескочим.
— Искам да правиш само онова, което ти казвам — обърна се Трейси към него. Тя мина зад Жан Луи и го хвана здраво през кръста. — А сега тръгваме заедно. Първо с левия крак.
Двамата направиха крачка към лъчите, после втора. Жан Луи дишаше тежко.
— Alors! Навлизаме в лъчите.
— Точно така.
Навлязоха точно в средата на лъчите, там, където те се пресичаха. Трейси сиря.
— А сега слушай внимателно — каза тя. — Тръгвай право към сейфа.
— Ами лъчите…
— Не се безпокой. Всичко е наред.
Тя искрено се молеше да се окаже нрава.
Жан Луи пристъпи нерешително напред. Всичко продължаваше да тъне в тишина. Той се обърна към Трейси и я погледна с разширени от уплаха очи. Тя стоеше в центъра на лъчите, като температурата на тялото й не позволяваше на сензорите да задействат алармената инсталация. Жан Луи се зае незабавно със сейфа. Трейси стоеше като закована. Тя съзнаваше добре, че в момента, в който направи и най-малкото движение, алармената инсталация щеше да се задейства.