Гранжие се разходи из апартамента, който познаваше добре, защото в течение на годините беше настанявал много свои приятелки в този хотел. Пъхна се и в спалнята. Върху тоалетната масичка стояха небрежно разхвърляни скъпи бижута.
— След минутка съм готова — долетя отново гласът от банята.
— Не се притеснявайте, баронесо.
Baroness mon cul! — помисли си ядосано той. Каквито и играчки да играеш, cherie, на удара ще отвърнем с удар. Той пристъпи към вратата, свързваща апартамента със съседната стая. Беше заключена. Гранжие извади шперца и я отключи. От стаята, в която прекрачи, го лъхна някаква неприятна миризма на мухъл. Служителят бе казал, че в нея не живее никой. Тогава защо й е притрябвала…? Очите на Гранжие забелязаха нещо странно. Дебел черен електрически кабел, свързан с контакта в стената, се виеше по пода на стаята и влизаше в един шкаф. Вратата на шкафа бе отворена дотолкова, че да може да премине само кабелът. Обладан от любопитство, Гранжие отиде до шкафа и го отвори.
Цял низ мокри стодоларови банкноти съхнеха, закачени с щипки на въженце, опънато на шкафа. На етажерка за пишеща машина се виждаше някакъв предмет, покрит с плат. Гранжие дръпна плата. Откри се малка печатарска преса с една още мокра стодоларова банкнота върху нея. До пресата имаше пачка бяла хартия с размерите на американски долари и резачка за хартия. Върху пода бяха разпилени няколко неравномерно отпечатани стодоларови банкноти.
Ядосан глас, идващ зад Гранжие, запита:
— Какво правите тук?
Гранжие се обърна. В стаята бе влязла Трейси Уитни с все още мокра от банята и увита с пешкир коса. Арман Гранжие попита тихо:
— Фалшиви? Щяхте да ни платите с фалшиви банкноти?
Той наблюдаваше изражението върху лицето й. Първо отрицание, после гняв и накрая предизвикателство.
— Е, добре — призна Трейси. — Но това нямаше да има значение. Никой не е в състояние да отличи тези пари от истинските.
Мошеничество! С удоволствие би унищожил тази жена.
— Тези банкноти са ценни като златото.
— Наистина ли? — запита презрително Гранжие. — Той свали една мокра банкнота от въжето и я погледна. Погледна я от едната страна, от другата, после огледа по-внимателно и останалите. Наистина бяха чудесни. — Кой е изработил матрицата?
— Има ли някакво значение това? Вижте, до петък ще имам вече стоте хиляди долара.
Гранжие впери озадачен поглед в нея. После осъзна какво имаше предвид и гръмко се засмя.
— Божичко! — възкликна той. — Наистина сте глупава. Никакво съкровище не съществува.
Трейси остана като зашеметена.
— Какво искате да кажете с това, че не съществува никакво съкровище? Професор Цукерман ми каза, че…
— И вие му повярвахте? Безобразие, баронесо. — Той отново разгледа банкнотата в ръката си. — Ще я взема.
Трейси сви рамене.
— Вземете колкото искате. Това е само хартия.
Гранжие сграбчи цяла шепа от мокрите стодоларови банкноти.
— Защо сте толкова сигурна, че никоя от камериерките няма да влезе тук? — запита той.
— Защото им плащам добре. А когато излизам, заключвам шкафа.
Хладнокръвна е, помисли си Арман Гранжие. Но това няма да й попречи да умре.
— Не напускайте хотела — нареди той. — Искам да се срещнете с един мой приятел.
Арман Гранжие възнамеряваше да предаде веднага жената в ръцете на Бруно Виченце, но някакъв инстинкт го накара да почака. Той отново огледа една от банкнотите. Беше държал в ръце много подправени банкноти, но нито една от тях не бе така добре изработена като тази. Онзи, който бе направил матрицата, сигурно е гений. На пипане хартията изглеждаше оригинална, а линиите бяха ясно очертани и чисти. Цветовете си оставаха ярки дори и върху мократа банкнота, а снимката на Бенджамин Франклин бе просто идеална. Тази кучка беше права. Трудно можеше да се направи разлика между това, което държеше в ръце, и истинската банкнота. Гранжие се замисли дали не бе възможно да я използва като истинска. Идеята беше твърде изкусителна.
Реши да отложи за малко срещата с Бруно Виченце.
Рано на следващата сутрин Арман Гранжие изпрати да повикат Цукерман и когато той дойде, му връчи една от стодоларовите банкноти.
— Иди в банката и я обмени за франкове.
— Добре, шефе.
Гранжие видя как той излезе бързо от кабинета му. Това беше наказанието на Цукерман за извършената от него глупост. Ако го арестуват, той нямаше никога да каже откъде е взел тази фалшива банкнота, в противен случай щеше да умре. Но ако успееше да я обмени… Ще видя какво ще направя, помисли си Гранжие.