Петнадесет минути по-късно Цукерман се върна в кабинета. Той наброи равностойността на стоте долара във френски франкове.
— Има ли нещо друго, шефе?
Гранжие впери поглед във франковете.
— Имаше ли някакви затруднения?
— Затруднения ли? Не. Защо?
— Искам да се върнеш в същата банка — нареди му Гранжие. — Ето какво ще кажеш…
Адолф Цукерман влезе във фоайето на френската банка и доближи бюрото на управителя. Този път Цукерман беше уведомен за заплашващата го опасност, но я предпочиташе пред гнева на Гранжие.
— С какво мога да ви услужа? — обърна се към него управителят на банката.
— Да. — Опита се да прикрие неспокойствието си. — Разбирате ли, снощи играх покер с едни американци, с които се запознах в бара — той млъкна.
Управителят на банката кимна с разбиране.
— Изгубили сте парите си и сега вероятно желаете да получите заем?
— Напротив — каза Цукерман. — Вс… всъщност, спечелих. Единствено мъжете не ми се сториха особено честни. — Той извади две стодоларови банкноти. — Платиха ми с тези пари. Страхувам се, че… може би са подправени.
Цукерман затаи дъх, когато управителят на банката се приведе и пое банкнотите с дебелите си пръсти. Прегледа ги внимателно, първо от едната, после от другата страна, вдигна ги на светлината.
Той погледна Цукерман и се усмихна.
— Имате късмет, господине. Банкнотите са истински.
Цукерман въздъхна с облекчение. Слава богу! Всичко щеше да се оправи.
— Никакви проблеми, шефе. Каза, че са истински.
Всичко се оказа твърде добро, за да е истина. Арман Гранжие седна и се замисли, в ума му се въртеше вече полуготов план.
— Върви при баронесата.
Трейси седеше в кабинета на Арман Гранжие и го гледаше в лицето през огромното му бюро.
— Двамата с вас ще станем партньори — съобщи й той.
Трейси се надигна от мястото си.
— Не се нуждая от партньор и…
— Седнете!
Тя погледна Гранжие в очите и седна.
— Биариц е мой град. Опитайте се само да пуснете една-единствена от тези банкноти и ще ви арестуват така бързо, че няма дори да разберете как се е случило. Comprenez vous? В нашите затвори се случват много неприятни работи с красивите дами. Тук не можете да направите нито крачка без мен.
Тя внимателно го оглеждаше.
— Искате да кажете, че купувам от вас собствената си сигурност?
— Грешите. Купувате собствения си живот.
Трейси му повярва.
— А сега ми кажете откъде имате тази печатарска преса.
Трейси се подвоуми и нейното смущение му достави удоволствие. Виждаше как тя капитулира. Трейси отвърна с нежелание.
— Купих я от един американец, който живее в Швейцария. Работил е като гравьор в монетния двор на САЩ в продължение на двадесет и пет години и когато го пенсионирали, възникнало някакво техническо затруднение с неговата пенсия, която така и не получил. Почувствал се измамен и решил да си отмъсти. Откраднал няколко стодоларови матрици, които трябвало да се бракуват и унищожат, а чрез връзки успял да се снабди с хартия, на която Министерството на финансите печата своите пари.
Това обяснява всичко, помисли си победоносно Гранжие. Ето защо банкнотите изглеждат като истински. Вълнението му нарастваше.
— Колко пари може да отпечата тази преса за един ден?
— Само по една банкнота на час. Всяка страна на хартията следва да се обработи и…
Той я прекъсна.
— Не съществува ли по-голяма преса?
— Съществува. Той има преса, която печата по петдесет банкноти за осем часа, по пет хиляди долара на ден, но иска за нея половин милион долара.
— Купи я — нареди й Гранжие.
— Не разполагам с половин милион долара.
— Аз обаче разполагам. Колко време ти е необходимо, за да доставиш пресата?
— Ами предполагам, но не зная… — отвърна с неохота тя.
Гранжие вдигна телефонната слушалка и се обади на някого.
— Луи, нуждая се от половин милион долара във френски франкове. Извади каквото има от сейфа, а останалото изтегли от банките. Донеси ги в кабинета ми. Vite!
Трейси се изправи неспокойно на крака.
— По-добре да си вървя и…
— Никъде няма да вървиш.
— Наистина трябва…
— Седни и млъкни. Сега мисля.
Той имаше делови партньори, които щяха да изявят желание да участват в тази сделка, но онова, което не знаят, няма да им навреди, реши Гранжие. Той щеше да купи сам голямата преса и да заменя парите, които вземаше по банковата сметка на казиното, с парите, които щеше сам да отпечатва. След това щеше да каже на Бруно Виченце да се занимае с тази дама. Тя не обичаше да има партньори. Арман Гранжие също.