Тя ходи на екскурзия до Форментор, Валдемоса и Ла Гранха, посети Манакър, където произвеждат перли.
— Пристигнала е като туристка, коменданте — докладваха детективите на Ернесто Марсе.
Секретарката на коменданта влезе в кабинета му.
— Пристигнал е някакъв американец. Настоява да се види с вас. Сеньор Даниел Купър.
Комендантът Марсе имаше много американски приятели. Той обичаше американците и имаше чувството, че независимо от онова, което му бе казал инспектор Тринян, този Даниел Купър ще му хареса.
Остана излъган.
— Вие сте идиоти. Всички до един — озъби се Даниел Купър. — Разбира се, че не е тук като туристка. Намислила е нещо.
Комендант Марсе едва сдържаше гнева си.
— Сеньор, самият вие казахте, че целите на госпожица Уитни винаги са представлявали нещо ефектно, че й прави удоволствие да върши невъзможни неща. Проверих всичко много внимателно, сеньор Купър. В Майорка няма нищо ценно, което да стане обект на таланта на сеньорита Уитни.
— Срещала ли се е с някого тук… разговаряла ли е с някого?
— Не. С никого — му отвърнаха с обиден тон.
— Тогава непременно ще го направи — каза решително Даниел Купър.
Сега вече разбрах, каза си комендант Марсе, защо съществува такова мнение за Грозния американец.
В Майорка са известни около двеста пещери, но най-интересна е „Пещерата на дракона“, която се намира до Порто Кристи, на около един час от Палма. Древната пещера се спуска дълбоко под земята и има огромни сводести кухини, украсени със сталагмити и сталактити, потънали в гробовно мълчание, освен когато между тях не ромолят криволичещи подземни поточета с вода, преливаща в зелено, синьо или бяло, като всеки цвят сочи степента на огромните дълбочини.
Пещерата е истинска страна на чудесата, с архитектура в бледите тонове на слоновата кост, с безкрайна плетеница от лабиринти, неясно осветени от умело поставени лампи.
На никого не е разрешено да влиза в пещерата без водач, но от момента, в който тя се отваря сутрин за посещение, туристите я изпълват веднага.
Трейси избра съботния ден за посещение на пещерата, понеже тогава е най-многолюдно и е претъпкано от стотици туристи, надошли от всички краища на света. Тя си купи билет на малкото гише и се изгуби сред тълпата. Даниел Купър и двама полицаи на комендант Марсе я следваха отблизо. Един екскурзовод поведе посетителите по тесни каменни пътечки, станали хлъзгави от капещи сталактити, сочещи обвинително надолу като пръсти на скелети.
Наоколо се виждаха ниши, в които посетителите можеха да се отклоняват от пътеките и да се полюбуват на калциевите образувания, наподобяващи огромни птици, необикновени животни и дървета. По продължение на неясно осветените пътеки имаше и тъмни места и Трейси изчезна точно в едно от тях.
Даниел Купър се втурна бързо напред, но тя вече бе изчезнала от погледа. Натискът на тълпата, която прииждаше надолу по стълбите, не му даваше възможност да я открие. Той не можеше да определи дали Трейси е пред или зад него. Замисля нещо, каза си Купър. Но как? Къде? Какво?
В една подземна зала колкото арена, в долните части на пещерата, с лице към Голямото езеро, е изграден римски амфитеатър. За зрителите, идващи да гледат организираните на всеки час спектакли, са монтирани каменни пейки. Посетителите заемат местата си на тъмно и така чакат началото на представлението.
Трейси намери десетата редица пейки и седна на двадесетото място. Мъжът на двадесет и първото място се обърна към нея.
— Някакви проблеми?
— Никакви, Гюнтер. — Тя се наведе и го целуна по бузата.
Той каза нещо и тя се наведе, за да го чуе сред глъчката около тях.
— Мисля, че е най-добре да не ни виждат заедно, в случай че ни следят.
Трейси се огледа в огромната и претъпкана пещера.
— Тук сме на сигурно място. — Тя го погледна, изпълнена с любопитство. — Сигурно е нещо важно.
— Така е. — Той се приведе по-близо до нея. — Един богат клиент има голямо желание да се сдобие с една картина от Гоя, наречена „Puerto“. Ще плати в брой половин милион долара на онзи, който успее да му я достави. Това е извън моите възможности.
Трейси се замисли.
— Правени ли са други опити?
— Честно казано, да. Според мен обаче изгледите за успех са нищожни.
— Къде се намира картината?
— В музея „Прадо“ в Мадрид.
— Прадо!
Думата, която блесна веднага в ума на Трейси, беше невъзможно.